Арександър Йорданов

Какво може да направи един бивш председател на Народното събрание? Не съм на власт, за да скръцна със зъби на Вожда на руските агресори срещу Украйна. Нямам партия, за да приеме декларация в защита на независимостта на Украйна. Нямам и пари – събрание да направя, на телевизия да платя, за да мога да кажа това, което мисля. Мога само да подам ръка на един достоен човек: МУСТАФА ДЖЕМИЛЕВ – защитник на правата на кримските татари, дисидент в СССР, на когото най-хубавите години от живота са минали в съветските концлагери.

Днес той защитава независистта на Украйна и правата на своя коренен кримотатарски народ. На 22 април окупационните руски власти му забраниха да се върне у дома, в Крим. Така живее разделен от своето семейство. Но днес негово семейство са всички честни хора, които знаят,че рано или късно 

руските окупатори ще бъдат прогонени

от украинската кримска земя.

В краткия разговор с този истински герой на своя народ научих, че режимът, който Русия днес е установила в Крим, напомня мрачните сталински времена. Напомни ми Мустафа Джемилев, че всяка агресия приключва на територията на агресора. Така ще бъде и сега. Агресията на СССР срещу част от Европа приключи с това, че агресорът след 1990 г. си подви опашката и се махна, и се прибра на изток. И още по на изток има да се прибира.

Приятно е да се разговаря с човек като лидера на кримските татари. Разбираш, какво е сила, желязна воля. И цялата огромна Русия, и Кремъл – с ядрените си ракети и милиарди, не може да го сломи. Аз мога само да му стисна ръката. И искрено се надявам, че така би постъпил всеки истински българин.