Мила Владкова, Австралия

Като млад човек се радвам, че жените вече постигнаха толкова успехи в обществения и политически живот в много страни по света. И въпреки, че лично не одобрявам номинирането на г-жа Ирина Бокова от българското правителство за поста Генерален секретар на ООН, много положително приемам ясния сигнал и от Вашингтон, и от Москва, че вече идва времето жена да оглави световната организация.

В Съединените щати вече два пъти жени бяха издигани за вице-президентския пост от двете основни политически партии. А и не е изключено на предстоящите президентски избор г-жа Клинтън да победи.

В България вече имахме жена министър-председател, жени ръководеха и ръководят много държави - от Турция до Индия и от Великобритания до днешна Германия.

Изумена съм обаче от доброжелателния тон към българския политик Ахмед Доган 

от известни и уважавани жени като г-жа Антонина Желязкова,  г-жа Велислава Дърева, г-жа Валерия Велева и много други успешни представителки на моя пол. Особено ме огорчи хвалебственото слово на д-р Антонина Желязкова за Ахмед Доган в началото на месец януари. Винаги съм се възхищавала от нейната благородна дейност в защита на правата на малцинствата, включително и правата на жените.

Във всяка цивилизована държава г-н Доган щеше отдавна да бъде политически труп заради откровено секситките му действия и изказвания. И дори можеше да получи съдебна присъда за грубо унижаване на женското и човешко достойнство.

Като студентка по политически науки в Австралия, проучвайки началото на прехода в България, ми попадна едно интервю на г-н Доган, публикувано във вестник "Труд" в средата на 90-те години. В него този български политик, който на практика определяше политиката на четири български правителства, се изказва по крайно непристоен начин за бившата си съпруга Айсехел Руфи, значително по-млада от него жена . Колкото и шаблонно да звучи - не можех да повярвам на очите си, като четях интервюто... Дори си помислих, че някой си е направил нелепа шега с мен и ми е изпратил манипулирано фото-копие на статията. Този човек, когото сега определят за новия Апостол на България се гавреше по ужасяващо груб начин с младата жена. Доган стига дотам в стремежа си да унижи жената, че подхвърля подигравателно, че не си била "прала гащичките". Не бих искала да продължа, за да не засегна още повече достойнството на Айсехел Руфи, като припоням тази непристойна история.

Но това беше нищо в сравнение с нещата, които разбрахме по-късно, когато беше огласено досието на Ахмед Доган като сътрудник на Държавна сигурност. Не ми достига силата сама да опиша неговите доноси...плача и ми трепери ръката. Опитах няколко пъти, но не мога. 

Това е ужасяващо

Предлагам ви кратък, вече публикуван текст, но всеки може да се запознае с документите в комисията по досиетата или от сайта "Държавна сигурност , където са публикувани.

" Той (Ахмед Доган, б.р.) подробно описва в ДС интимните си преживявания с тях и информацията, която е успял да изкопчи в услуга на Държавна сигурност. През 1980 година Ахмед Исмаилов Ахмедов, както е истинското име на Доган, вече живее и учи в София. Доказал се е като изключително лоялен към ДС, на която дава информация от 6 години. През януари получава поредната си задача от водещия офицер - да се сближи и проучи за протурски настроения 26-годишната Зухра Османова Абазова от Сливен, която работи в София. Това, което Ахмед и Зухра не знаят един за друг, е, че и двамата са вербувани за агенти на ДС. Псевдонимът на Ахмед е "Сава", а на Зухра - "Дора".

Ето какво е написал агент "Сава" в собственоръчен ръкописен донос до ДС за срещата си със Зухра. Документът е приложен в досието му:

"На 16 февруари 1982 година прояви желание да ми гостува. Същата вечер пожела да спи с мен. Направи опит да ми събуди сексуалния апетит и накрая заяви, че е девствена и заплака. Аз като културен и умен мъж казах, че я разбирам и именно затова се прекланям пред нравствената тихомълком я съблякох, но предварително я предупредих, че няма да се стига до крайности. С този жест целях да покажа действителната си съпричастност към водовъртежа на емоциите в този миг. Започнахме "благородна" сексуална игра: гушкане, милувки, целувки... лирически отстъпления. До полов акт не съм стигал. "Френска любов" също не сме правили.

Таванът на сексуалната ни игра 

беше клиторното възбуждане с ръка и притриване на члена ми по външните устни на влагалището. Умря си от кеф момичето, а моя милост се реши да отиде до Мека, но не посмя да влезе във вътрешността на "свещения град". В процеса на сексуалната игра ми направиха впечатление три неща: Първо, тя сама ми хвана ръката и я насочи към интимните си части Второ, доста смело ми хвана члена и като че ли искаше да разбере дали съм рязан. Трето, след като я доведох до трудноконтролируемо психическо състояние, тя няколко пъти ми прошепна: "Нали няма да ме дадеш в ръцете на някой лош човек." Доколкото се касае за това защо не съм я обезчестил, ще отговоря направо: "Не съм получил подобни указания (от офицера на Държавна сигурност)”."

Това не е единствената сексуална случка между двамата. Четири дни по-късно цялото сексуално упражнение се повтаря. Тогава Доган вече има конкретна информация, която интересува Държавна сигурност и прави донос:

"Зухра има вуйчо в Турция. Подхвърли ми: "Не би ли било добре да избягам в Турция", като това се отнасяше за нея. Интересуваше се дали съм рязан. Обвини ме, че нямам хабер от конспирация (на което аз вътрешно се зарадвах). Отговорих “Разочарована е, че не е приета в партията." Историята на Доган ("Сава") Зухра ("Дора") започва през 1980 година в предложение на офицер от ДС двамата да се сближат, за да доносничат един за друг. Преди сексуалната игра впечатления на Доган от нея, описани в донос до ДС, са, “че има пъргав ум”. "Сава" си задава и въпросите “как е дошла на работа в София, коя е причината да учи немски и турски и защо има интерес към литературата със разузнавателен характер”.

Той не подозира, че Зухра също е агент на ДС и оттам е интересът й към необяснимите за Ахмед неща. "Дора" пише впечатленията си от него:

"Квартирата му е в книги от пода до тавана. Поставени са в собственоръчно изработени рафтчета. Стаята е чиста, спретната и подредена до педантичност."

Историята на Ахмед и Зухра е само дребен детайл от битието на Доган като агент на ДС. Досието му разкрива как комунистическата служба се е грижила за него като син, давали са му пари за обучение, наем, храна и облекло, насочвали са дори интимния му живот в желаната от тях посока."

Бих искала да се обърна към д-р Антонина Желязкова, към споменатите вече от мен известни журналистки, към всички български момичета и жени! Не позволявайте да ни газят и унижават по този непристоен начин! Дори по всяка друга обществена тема да сме на различно мнение - нека сме заедно и много категорични, когато става въпрос за нашата женска чест и човешко достойнство! Нека да не допуснем хора като Ахмед Доган повече да се гаврят с българските жени!

Мелбърн, Австралия

14.02.2016