С нова Националната стратегия за демографско развитие на България до 2030 г. излязоха днес академиците от БАН по време на кръгла маса, на която присъстваха и представители на властта. 

В присъствието на социалния министър Ивайло Калфин и четирима негови предшественици,  проф. Митко Димитров и доц. д-р Антоанета Христова представиха идеите си за подобрена демографска картина у нас.

Моделът ни не е с висока раждаемост и сме на близки нива до другите страни от Източна Европа. По смъртност обаче трайно сме на най-лошите позиции - обяви Димитров.- Стана ясно, че по този мрачен показател достигаме 15 промила. "Шампиони" сме и по преждевременна смъртност на мъже над 45 години, допълни той.

Учените смятат, че с подобрена финансова политика, предвиждаща работни места, сигурни доходи и стипендии за младите, можем да върнем до 180 хиляди емигрирали българи и да привлечем поне 10 хиляди етнически българи от чужбина.

Почти 200 хиляди мигранти от страни, искащи членство в ЕС, също може да са ни таргет група.

Димитров смята, че трябва да имаме политика, готова да посрещне от 0,8 до 1,0 промила бежанци от трети страни - предимно Африка и Близкия и Среден Изток.

Качеството на живот трябва да стане крайна цел, смята пък Антоанета Христова. Тя е убедена, че трябва да има по-строги критерии за отпускане на обезщетение при бременност и раждане - поне 12 месеца стаж на майката, 3 от които непосредствено преди бременността.

Икономическа и функционална карта и на най-малките населени места трябва да има, смята представителката на БАН. Според нея трябва да се облекчи достъпът до възстановяване на здравните права на доказано бедни.

Задължително предучилищно обучение на децата от 4 до 6 години и целодневно обучение за онези, чийто майчин език не е български, предлага тя.

За министър Калфин предложенията се оказаха интересни, като той отбеляза предварително, че част от тях са прекалено амбициозни за възможностите ни. Той обаче смята да се допита до колегите си от кабинета кои мерки смятат за осъществими.