БГ студенти избират специалности с висока безработица

Българските студенти масово се ориентират неправилно при кандидатстване в университет и затова очакванията им да си намерят работа по специалността се разминават с реалността, пише "Сега". Те предпочитат модерни напоследък специалности като психология, публична администрация и др., а безработицата точно в тези сфери е висока. Много по-търсените на пазара на труда са направления с малък наплив като енергетика, транспорт и др. Това показва сравнителният анализ на данните за реализацията на студентите, завършили различни професионални направления, направен през рейтинговата система на университетите rsvu.mon.bg.

Показателна е например психологията, която за четвърта поредна година е най-желана в Софийския университет. Безработицата при младежите, които са се дипломирали в тази специалност от всички университети в България, е 4.03%, което е над средната безработица (3.77%) при всички професионални направления. При нея се наблюдава и увеличение на хората, които не си намират работа по специалността - от 1.77% през 2012 г. на 2.56% през 2014 г. Въпреки тези тревожни данни масово кандидат-студентите и тази година посочиха като номер едно в списъка на желанията си именно психологията. Все пак успокоителното тук е, че близо 60% от завършилите си намират някаква работа (не задължително като психолог), за която се изисква висше образование.

Следването на публична администрация, която е втората предпочитана специалност в СУ, също не изглежда особено перспективно, тъй като там безработицата при завършилите е още по-висока - 4.43%. По показател "приложение на придобитото висше образование" пък положението е доста тревожно - едва 36% от завършилите тази специалност си намират работа, за която се изисква диплома за висшист. Подобно е положението и с третата и четвъртата най-желана специалност в СУ - английска филология и социални дейности. При филологиите безработицата е много малко под средната - 3.70%, а при социалните дейности стига цели 4.89%. И двете направления са под средното ниво на приложение на наученото - съответно с 42% и 45% лица, намерили си работа, за която се изисква висше образование.

Педагогиката, към която последните години има трайно увеличаващ се интерес, също не може да се похвали с кой знае каква реализация - безработицата тук е 3.45%, доста далеч например от медицината, където безработицата е едва 0.13%. За сметка на това пък броят на хората, които успяват да намерят приложение на придобитата си специалност, е значителен - 72%.

На обратния полюс са специалностите, към които няма голям наплив на кандидат-студенти, но пък има глад за кадри. В направление енергетика например, за което работодателите се оплакват, че има недостиг, безработицата е едва 2.60%. В направление транспорт, корабоплаване и авиация също безработицата сред завършилите е относително ниска - 1.95%. При информатиката и компютърните науки процентът на безработни е 2.78%, като приложението на придобитото образование е 67%.

Изключение от тази тенденция например правят металургията, химичните технологии, туризмът и машинното инженерство, където процентът на безработните висшисти е над средния - съответно по 4.55%, 4.14%, 4.02% и 3.43%. Странното тук е, че хем има недостиг на хора, завършили въпросните специалности, хем при тях безработицата е доста висока. Което може да означава, че или квалификацията на дипломиралите не удовлетворява работодателите, или че студентите са се записали във въпросните специалности само за да имат висше образование, без да имат намерение след това да прилагат наученото.

В дъното на класацията с най-висока безработица се нареждат завършилите направленията животновъдство - 7.12%, биологически науки - 6.34%, религия и теология - 5.47%, материали и материалознание - 5.20%, и науки за Земята - 5.16%. "Отличници" са повечето направления, свързани със здравето - медицината, където безработицата е едва 0.13%, фармацията - 0.49%, общественото здраве - 1.39%. Нулева безработица е отчетена при завършилите направление военно дело.