Илиян Василев

Да видим етапите, през които мина руската реакция по случая Скрипал.
Първо, мълчание от типа: "Кой? Аз? Не!". 
Второ, отричане до дупка, включително, че Русия някога е произвеждала този газ.
Трето, упражнението "намери друг виновен" - Украйна, Швеция, Словакия и т.н.
Четвърто, обвини източника на проблемите. Ако не знаеш кой точно - закови САЩ и Велика Британия. Те са си виновни по принцип.
Пето, сега сме в етапа - "няма доказателства", след което ще бъде "няма достатъчно" доказателства и разбира се - опорката - манипулация на службите на врага. Това е същата тактика, която приложиха в САЩ, когато американската разузнавателна общност предостави ярки доказателства на Тръмп за руска намеса в изборите. Защитата на Москва - това е измислица на американските служби.

Трудно, дори невъзможно е,

британската военна химическа лаборатория, да установи източника на нервнопаралитичния газ. Колкото и приказки да се изговориха, няма как, само по анализ на намерени следи, без да имаш репер за сравнение, да отсъдиш - това е газ произведен в Х лаборатория в У град на Русия. 
За това Стокланд Ярд и британското разузнаване правят разследване на случая като престъпление. Търсят извършители, включително димящия пистолет. Нещата постепенно се разплитат, дъщерята вече е контактна и дава сведения. Дай боже и бащата да се оправи /не е никак сигурно/. За Москва времето за реакция се свива. За това бързат и форсират ранна присъда или декларация на ОЗХО /при отсъствие на повече факти/, за да могат да закрият случая и се измъкнат от ситуацията.
Никога Велика Британия не е твърдяла стопроцентно, че има доказателства за това че е Русия. Заключението, че руската страна е отговорна е комбинация от следните съждения:
- нервнопаралитичния газ е "новичок". Създаден и произведен в Русия/Съветския съюз. От тук и прецизната фраза - съществува голяма вероятност това да е Русия. След което кумулативно към съждението се добавя: имат мотив, предишна и текуща история на подобни убийства на агенти и най-важното актуална заплаха от най-високо място.
Става дума за Бойно Отровно Вещество - все едно ядрена бомба, което е оръжие за масово поразяване. 
За това Русия, от тук нататък, ще ескалира до истерично кампанията си "няма доказателства". Междувременно те ще се събират бавно и системно.
В последна сметка, дори нещата да стигнат до международен съд, както показват напоследък практиките на Кремъл, ако решението е неприемливо за Москва, то не се признава. Нито поръчителите, нито изпълнителите ще се предадат. Справка делото за Литвиненко.