Над половин милион българи ( около 7% от населението) са пристрастени към алкохола. Почти половината от тях прекаляват до там с чашката, че сериозно вредят на здравето си. Близо една трета пък изпадат в "тежки епизоди на пиянство", които са сред най-опасния вид състояния, в които може да изпадне човек.

Това показват резултатите от ново проучване на Световната здравна организация за алкохолните навици по света.

Според анализа, направен за 194 страни, България е сред страните със сравнително висок брой на изгубени години заради преждевременна смърт, причинена от алкохол и заболявания, свързани с честата му употреба.

Данните, на които се позовават заключенията, са от периода 2003-2012 година. Те сочат, че българите над 15 години са изпивали средно по 11.6 литра твърд алкохол годишно. Това количество е намаляло минимално през следващите три години, като от 2008 до 2010 г. е 11.4 л. Тъй като от всички преброени питиета има и голям брой такива, които са епизодични, истинското количество, което поглъщат редовните потребители на алкохол у нас е 16.9 литра на година, изчисляват от СЗО.

От всичкия изпит алкохол през 2010 г. в България 44% е спиртен, 39% е бира и едва 17% е вино. По тези съотношения сме почти наравно с Албания, Унгария, Словакия и Кипър, но в повечето държави от Западна Европа се набляга много повече на по-леките питиета.

Най-големите любители на спиртните напитки в Европейския район са Туркменистан с 58% консумиран твърд алкохол за годината, Молдова и Казакстан с по 65%, Киргизтан със 73%, Узбекистан със 76%, Армения с 85% и Таджикистан с рекордни 89%. За сравнение в Русия само 51% от изпития алкохол е спиртен. Лидери в пиенето на бира са Босна и Херцеговина със 73% и Исландия с 62%, а Чехия и Германия, които са считани за "бирени нации", са с по малко над 50%. Най-големи любители на виното пък са италианците с 66%, докато французите пият вино в 56% от случаите.