Според Антоанета Алашка това разбива биологични часовник, като създава сериозни проблеми на много хора
Европейската комисия извършва абсолютно чиновнически проверки как се отразява смяната на часовото време. Това си личи от анализа, който се прави след като се събере информацията. Няма никаква дълбочина нито на фактологията, нито на анализа и обобщенията. Това коментира по БНТ Антоанета Алашка, която инициира подписка да не въртим напред и назад часовника през годината.
Своята позиция тя аргументира така: Не чувам ясни аргументи защо трябва да запазим този регламент – да въртим напред и назад часовника два пъти в годината. Еврокомисарят по транспорт потвърди, че няма нужда да се сменя времето, защото липсват научни доказателства за вреди, които могат да последват от това. Последните проучвания за енергийната ефективност показват, че пестим минимално количество ток. В България не са правени проучвания какви са последиците за здравето на хората, в частност сърдечно-съдовите заболявания. Но смяната е едно насилствено действие върху нашия нормален живот. Разбиването на биологичния часовник се отразява на психичното състояние, на концентрацията, като това много зависи също от професията, която упражнявате. Затова казвам, че не е толкова ясно защо и кое налага да въртим часовниците.
По думите й има един сблъсък на всички фракции в Европарламента, които са на едно мнение по тази тема, с чиновниците в Брюксел. Смята също, че трябва да има инициатива и на правителствено равнище у нас, защото проблемът не е толкова прост, посочи Антоанета Алашка.
Още от Улицата
Ще върне ли държавата българите от чужбина у нас с бонуси и помощи?
Според експерти програмата на правителството е добра стъпки и има две компоненти - привлича българи от чужбина и граждани на трети страни и внимание, обърнато към вътрешната миграция
Португалски инвеститор поема четири от най-разпознаваемите опозиционни медии в Сърбия
Сделката за N1, Nova, Danas и Radar възлиза на около 30 млн. евро според медийни публикации
Тревожна тенденция: Все повече млади хора нито учат, нито работят
След страните, в които тази тенденция е много очевадна са Румъния (22.8%) и България (17.3%)