“Ди Велт”: Приютите в Германия – спасение за клетниците от България

Лъч светлина им дава съпричастието на тези, които ще се погрижат за тях в мисията на гарата.

Приютите в града също са пълни с народ. Не само в Мюнхен, но и в други градове като Нюрнберг, те са превзети от хора, които се нуждаят от помощ. В тях освен постоянните обитатели, които от години живеят на улицата по различни причини, се срещат и все повече хора от Източна Европа, които не знаят накъде да поемат.

7314 българи и 10 329 румънци само в Мюнхен

На около 500 души се оказва помощ и закрила в Мюнхен, по данни на социалната служба. Повечето от тях са българи и румънци.

След присъединяването на България и Румъния към ЕС броят на имигрантите от двете страни значително се е увеличил. През декември 2006 година в Мюнхен е имало 2956 българи и 4244 румънци. През юли 2010 година вече били 5629 българи и 7038 румънци.

Това наистина не е изненадващо. И все още е проблем. От партията на зелените, например, обявиха на градския съвет още през 2010 г., че "трябва да се приеме план за действие как да се справим с миграция на новите членки на ЕС в Мюнхен".

Не са необходими пророчески дарби, за да се предскаже, че не само квалифицираните имигранти, но и бедните слоеве свободно започват да се придвижват към Германия, коментира немското издание. Защото "мнозина в родината си живеят при много трудни условия, често тънят в бедност и търсят по-добра жизнена среда" - така описва ситуацията кметът на града Кристиан Уде.

Тази миграция, "задвижвана от бедността", е на път да се превърне в страшилище за общините в цяла Германия. Страхът обаче е лош съветник. И не всички статистически данни са причина за безпокойство.

Напливът от Източна Европа, и особено в България и Румъния, е от години.