Вчера в родното си с. Сърница, община Велинград, се обеси членът на мюсюлманското настоятелство на джамията в Благоевград и секретар на Общинската избирателна комисия в Благоевград на местните избори през 2007 г. и на Районната комисия на евроизборите през 2009 г. Реджеп Рахман Ариф, предаде struma.bg.Тялото му било открито от съпругата му, която е родена в хаджидимовското с. Абланица. Двамата имат 2 деца.
Ариф не е оставил предсмъртно писмо, за да обясни причините за фаталното си решение. В Сърница, където рядко се връщал, защото до последно работил като охрана на Мебелната къща в благоевградския кв. „Грамада“, били подочули, че съселянинът им има финансови проблеми, но тъй като това е нормалното състояние на всички останали в този край, никой не го смятал за сериозно.
Млад човек, с висше образование, леко притеснителен, който никога не отворил пред тях дума за проблемите си - така го описаха вчера членове на ДПС в Благоевград, които го познавали като техен съпартиец. Те научиха за смъртта на Ариф малко преди да започне снощното им събрание. След няколко телефонни разговора с техни познати във Велинградско информацията бе потвърдена, а събранието започна с минута свеждане на глави в памет на Реджеп.
Според общото мнение явно Ариф е бил крайно отчаян, за да се лиши доброволно от живота си, защото в мюсюлманската религия самоубийството е голям грях.
Коранът е категоричен, че извършилият самоубийство ще бъде наказван по начина, по който човек се е самоубил: „Който се хвърли от планината и се самоубие, ще бъде в Огъня на Ада, вечно хвърляйки се от планина. Който вземе отрова и се самоубие, отровата ще бъде в ръцете му и той вечно ще поглъща от нея в Огъня на Ада. Който се самоубие с желязо, то ще бъде в ръцете му и той вечно ще се намушква в стомаха с него в Огъня на Ада“.
За разлика от християнството, което не позволява на свещениците да погребват самоубийците в гробищата наред с другите покойници, мюсюлманите обаче разрешават извършването на заупокойна молитва, защото, според разбиранията им, самоубиецът се нуждае повече от всички от прошката на Аллаха.