Не пишете, че сме роми, защото пак ще ни бъркат с румънците. Пишете, че сме  цигани, но не крадци, нито използвачи, казва пред  французите мургав пловдивчанин. 

Разговарям с "французите" на Столипиново, отбелязва авторът на публикацията, цитирана от БТА. Най-младият от тях - 27-годишен боксьор, който е нещо като талисман на групата - дори носи върху изваяния си торс тениска на френски отбор. Всяка година тези хора сноват между парижка област и своята "махала". От езика на Молиер знаят само думи,  необходими да преживяват: "работодател", "ям", "обект" и т.н. Това лято обаче се разколебали да пътуват.

Като видяхме ромите по телевизията, си казахме: "Край, пак се започва, отново всички ще ни сочат с пръст, казва нервно най-възрастният в групата - 33-годишният Иван - и добавя: "Единственото, което искаме, е да спечелим някое и друго евро".

В Столипиново безработицата граничи със 100 процента. "Общо взето, заедно с проститутките, ние сме единствените, които бачкат", отбелязват "французите".

Всички те посрещнали с облекчение най-новите вести от Париж. Благодарение на нас всички българи ще могат да работят свободно във Франция, казва Антон. Това се нарича парадокс, подсказва му Васил.

Тези млади цигани са родени и израсли в Столипиново. На края на Пловдив кварталът се простира до бреговете на река Марица, вдъхновила песен на Силви Вартан. Жителите му се тъпчат в мръсни блокове, обитавани при комунизма от военни, и в къщи с най-различни размери - от колиби до мраморни вили, изникнали като гъби след падането на режима. Малцина имат течаща вода и електричество, пише авторът на статията. Това не е нито зона на беззаконие, нито разбойническо свърталище, но жителите на града избягват да минават оттам, особено нощем.

"Това е пловдивският Бронкс", посочват таксиметровите шофьори, разказвайки ужасяващи истории за складове, пълни с наркотици, за проституция в големи мащаби и престъпници на свобода.

Главният ни порок е, че сме бедни, много бедни. А също, че сме различни. Накратко - идеална изкупителна жертва, казва 32-годишният Сашо Юруков, който работи като социален посредник в асоциация "Евророма". Вчера отказаха да ме пуснат в басейн от другата страна на булеварда - само заради цвета на кожата ми. Как наричате вие това? -  възмущава се той. Като тръгнем да си търсим работа ни казват, че мястото току-що било попълнено. Ако споменеш Столипиново в автобиографията си, тя отива направо на боклука, казва негов колега.

Мизерията е тук и тя е пълна, точно зад панелните ни стени, казва 30-годишна Кристина Сотирова, която се занимава със семейно планиране. Тя е единствената българка, която работи тук. Казва, че идва "от света на белите" и че върши тази работа по убеждение и призвание. За повечето ми сънародници ромите остават хора второ качество, а всъщност техните проблеми произтичат от проблемите на цялото българско общество, казва Кристина.

Сашо напомня, че тя има шанса да й се плаща директно по европейска програма за развитие, докато самият той от месеци не е виждал фиш за заплата. Юруков подозира началниците си, включително роми, че си живеят добре благодарение на парите от тези субсидии - чувство, която голяма част от сънародниците му споделят. Мога да лепя тапети, да редя плочки. Занимавам се и с дърводелска работа. Сети се за мен като се върнеш в Париж, казва той на журналиста, придружавайки го до границите на Столипиново, откъдето започва "светът на белите".