Поради предстоящото поскъпване на водата от началото на идната година, за което "Новини.бг." вече писа, в общественото пространство се разгоряха остри спорове и бунтове. Уважавани общественици като проф. Исак Аврамов от Института по физикохимия на БАН, вече апелират за законово ограничаване на възможността частни фирми да са монополисти на водоснабяването и електроснабдяването.

Поскъпването на водата в 27 български селища е необосновано и цените трябва да бъдат замразени – около тази теза се обединиха неправителствените организации, които участват в обсъждането на предстоящия скок на ВиК услугите от 1 януари. Омбудсманът Мая Манолова поиска да бъдат преразгледани бизнес плановете на компаниите и да бъдат изготвени ясни критерии за социална поносимост на цените на водата, стана ясно преди ден. На противоположната позиция застанаха ВиК дружествата, които подкрепиха предстоящото поскъпване.

Не е зле обаче отново да припомним за необосновано скъпата вода в София, която идва по гравитачен път. Преди СОС да даде тази златна кокошка за стопанисване на частно дружество през 1999 г., софиянци плащаха само по 14 стотинки за кубик вода. По онова време в зората на т.нар.демокрация общинарите обявиха, че нямат ресурси да поддържат тази услуга и затова е добре да я дадат на частна чужда фирма - "Интернешънъл уотърс". Тогава чужденците веднага поискаха да се вдигне цената и водата започна да се харчи по 44 стотинки за кубик. Паралелно теглиха и заем за около 40 милиона лева, които уж щяха да вложат в ремонти и поправки на канализацията и водопроводите, за да намалят пилеенето на вода. Да, ама нищо такова не се случи. А заемът, като всеки друг такъв борч остана за сметка на столичани.

На драгите потребители от тогава досега им се случва единствено и само да им искат още и още пари за все по-калпавата услуга. Водопроводи и канализации няма в цели новозастроени квартали, които изливат нечистите води в дерета и по улиците като замърсяват всичко в районите. Цената вече отива на 3 лева за кубик и е крайно време да си дадем ясна сметка като общество какво искаме - частни или обществени монополи да управляват потреблението на водата и тока. До тук виждаме само как полза от частното управление на тези ресурси имат единствено и само чуждите частни собственици, за съжаление.