Нася Кралевска, Филаделфия, САЩ 

В България държавници и депутати все по-единно и целенасочено вървят към съгласие за осъществяване на строежа на АЕЦ „Белене“. Пред народа те изтъкват маловажни и изсмукани от пръстите си обяснения за неочакваното си решение да възобновят многократно отхвърляния през годините и обявен от мнозина за „корупционен“ проект. 
Хората от своя страна се питат докъде ще доведе страната „русофилството“ на управниците й и дали то не е по-скоро „рубладжийство“. Повечето граждани изпитват тревога от възможното реализиране на мистериозната сделка. Въпреки това – объркани и обезверени, те не се включват активно в протестите против изграждането в родината им на 

ядрена централа от чернобилски тип - и то на земетръсен терен

Затова пък учени от цял свят не са забравили за експлозията и пожара в АЕЦ „Чернобил“ през 1986 г., които и досега се считат за най-голямата ядрена катастрофа в историята на планетата Земя. 
             На 9 юни т.г. „Ню Йорк таймс“ публикувана статия под заглавие „След десетилетия и на огромно разстояние, Чернобилската катастрофа все още отравя млякото“ (“Decades later and Far Away, Chernobyl Disaster Still Contaminates Milk”). В нея учени от Научната лаборатория „Гринпис“ към британския Университет в Ексетър и от Украинския институт по селскостопанска радиология съобщават резултатите от последните си изследвания, оповестени първоначално в списанието „Енваиръмънт Интернешънъл“. 

Ето някои от тях:

Тридесет и две години след чернобилската ядрена катастрофа кравите в Украйна, отдалечени на 140 мили – ще рече на 225 километра - от АЕЦ „Чернобил“, произвеждат мляко с опасно ниво на радиация. Деца и възрастни редовно пият това мляко и ако не се вземат мерки – проблемът ще продължи с десетилетия. В четиринадесет села в северозападна Украйна радиоактивното ниво на млякото е 12 пъти по-високо от допустимата от украинското правителство официална граница за деца и 5 пъти по-високо от тази за възрастни.
Съзнавайки опасността, населението продължава да поема замърсената течност. Няма друг изход. Районът е беден. Семействата трябва някак си да се прехранват.    
И преди са правени проучвания на кравешкото мляко в засегнатия от чернобилската катастрофа район. Това, което е ново в споменатото изследване е колко надалеч се простира отровата в млякото. И че степента на замърсяването му не намалява. 
Причината е в изотопа – цизиум-137, който се задържа за дълго в почвата и уврежда растителността, която ядат кравите. Това води до ракови заболявания и тежки хронични увреждания у хората, които поемат тяхното мляко.
Учените посочват, че проблемът може постепенно да бъде преодолян, ако в храната на кравите се добави определен химикал, използван при отравяния от тежки метали. Пречката обаче е в цената. За да се сведе нивото на радиация в млякото в допустимите граници в споменатите села – дом само на 800 души, са необходими 80 000 долара годишно.
 Властите засега не предприемат нищо. Единственото решение за хората е да променят местожителството си.

 А къде биха се дянали българите, 

чиято държава е близо шест пъти по-малка по площ от украинската, ако АEЦ „Белене“ повтори примера на АЕЦ „Чернобил“?
И кой ще поеме вината и ще понесе наказанието за това, че България ще бъде унищожена. А народът й обречен за десетилетия напред на мъчителна смърт и на ужасяващи болести.
Всъщност - съществува ли реципрочно наказание за престъпление от такъв мащаб?