Увеличението на минималната заплата, което бе прието с Бюджет 2015, ще доведе в дългосрочен план до по-малко хора, които разчитат на живот на социални помощи. Това съобщи вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин пред представители на Главни дирекции "Икономически и финансови въпроси" и "Заетост" на ЕК, цитиран в прессъобщение на социалното министерство. 

На срещата са присъствали още ръководителят на Представителството на ЕК в София Огнян Златев и съветникът по Икономическо Управление и Европейски Семестър - Аглика Цветанова.

По думите на Калфин в България има цели райони, които се издържат на социални помощи и не са стимулирани да работят, защото до началото на годината нетната минимална работна заплата беше под прага на бедността.

"Трябва да направим всичко възможно да раздвижим икономиката, така че системата да престане да поддържа високо ниво на работещите бедни", е заявил още Калфин.

Според него увеличението на минималната работна заплата е от изключително значение за икономиката на държавата.

Независимо че тази мярка се оценява като известно утежнение от представители на малкия бизнес, замразяването на работната заплата би довело до драматично увеличение на неработещите при един по-широк хоризонт, смята министърът на труда и социалната политика.

Според Ивайло Калфин мерките за поетапно вдигане на работната заплата, която се очаква от началото на 2017 г. да стане 460 лв., се възприемат като стратегически за стимулиране на трудовата активност при трайно незаетите у нас.

Техният брой към момента е 140 000 души и представляват 40,9 на сто от всички регистрирани безработни.

Работещите на минимална работна заплата са 170 000, което е 8 процента от заетите у нас.