Георги Котев, ядрен физик

В деня, в който се навършват две години от аварията в АЕЦ „Фукушима-Даичи” е повече от резонно да си задаваме този въпрос, макар и да се съмнявам, че на повечето от вас, да не кажа всички, някога тази мисъл ви е минавала през главата. Но понеже размерите, щетите и трагичността на подобни събития са огромни ми се струва повече от резонно, с помощта на инструментите на човешкото познание, да се опитаме да потърсим отговор на въпроса в заглавието. Тези инструменти, естествено, ще бъдат взети от областа на теорията на вероятностите и статистиката, а не от астролози или врачки.

Но преди всичко съм длъжен да направя една уговорка и тя е, че натрупаната до този момент статистика е малко, което може да доведе до големи отклонения между прогнозите и резултата. Въпреки това смятам, че упражнението си заслужава, независимо от крайният резултат. Най-малкото едно подобно разсъждение може да провикира и други хора да започнат да търсят отговора на този въпрос и със свои си, различни от моите методи, да постигнат по-категоричен резултат, да го разпространят и евентуално да предотвратят бъдещи ядрени трагедии. Такава е целта на настоящето ми писание.

Какво имаме до сега, като натрупана статистика, за най-големите ядрени трагедии, случили се до сега на Земята?

28-ми март 1979-та година, 2-ри блок на АЕЦ „Три Майл Айланд” (Three Mile Island NPP).

26-ти април 1986-та година, четвърти блок на АЕЦ „Чернобил” (Chernobyl NPP).

11-ти март 2011-та година, блокове 1, 2 и 3 на АЕЦ „Фукушима-Даичи” (Fukushima Daiichi NPP).

Това са най-тежките аварии при използването на „мирният” атом, случили се до сега в света. Но сега целта ни не е да ги обсъждаме и анализираме. Сега събираме и анализираме само статистиката. Нали помните? За целта ще определим времевите интервали между тях, разстоянията между авариралите обекти и направлението в което се движи тази тенденция.

Времеви интервали.

Между първата и втората авария са изминали 7 години и 29 дни, което представено като десетична дроб (пак в години) означава 7.08 години. (Дробната част се получава като 29 дни се разделят на 365 дни.)

Между втората и третата аварии са изминали 24 години и 319 дни. Но в същото време е пострадал не един, а цели три блока (реактора). За да определим коректно честотата на случващите се аварии за един блок (реактор) следва да разделим целият период на три, заради трите аварирали блока във АЕЦ „Фукушима-Даичи”. Получава се средно на блок по 8 години и 106 дни, което представено като десетична дроб изглежда така – 8.29 години.

Като съберем четирите получени времеви интервала, три по 8.29 години и веднъж 7.08 години, и разделим резултата на 4 се получава 7.9875 години или практически на всеки осем години аварира по най-опасният начин по един ядрен енергиен блок (реактор). Първата авария не участва в пресмятането на честотата на времевите интервали, защото тя се явява само отправна точка, начало на „летоброенето” на ядрената смърт.

Разстояния между авариите.

За целта си направих усилието да събера географските координати на трите АЕЦ, участващи в зловещата статистика и те са (взети от Уикипедия страниците на всяка една от трите централи, но също така са проверими в Google Earth или Google Map):

АЕЦ „Три Майл Айланд”: 40°09’14’’N / 76°43’29’’W (в градуси, минути, секунди и посока на света, на английски).

АЕЦ „Чернобил”: 51°23’22’’N / 30°05’57’’E.

АЕЦ „Фукушима-Даичи”: 37°25’23’’N / 141°01’59’’E.

От ТУК (http://www.movable-type.co.uk/scripts/latlong.html ) можете да си заредите интернет базиран калкулатор, да поставите в него съответните координати, като преди това ако не вярвате бихте могли да ги провеите. С помощта на този калкулатор можете да определите разстоянията между авариралите обекти. За тези от вас, които ги „мързи” или имат технически проблеми да се справят с калкулатора съм се погрижил да се запознаят със собствените ми пресмятания.

Разстоянието между първата и втората авария е 7 621 километра. Разстоянието между втората и третата авария е 8 081 километра. Средно претеглено, както беше и с времето, на авария, на един енергоблок (реактор), се пада по 7 966 километра, което е практически равно на осем хиляди километра.

Разстоянието между АЕЦ "Три Майл Айланд" иАЕЦ "Чернобил" - 7 621 км.

Разстоянието между АЕЦ "Чернобил" и АЕЦ "Фукушима-Даичи" - 8 081 км.

Какво получихме до сега? Средно на всеки осем години, на разстояние осем хиляди километра един от друг аварира по възможно най-тежкия начин един ядрен енергиен блок (реактор). Остава да определим направлението, за да се ориентираме къде да очакваме следващата трагедия, защото приблизителното време на случването и вече ни се прояснява – след около шест години. След като от последната трагедия са изминали вече две години.

Направлението?

Можете да използвате по-горе поставените снимки, географска карта, глобус, Google Earth илиGoogle Map, каквото още ви дойде на ум. При всички случаи се очертава направление Запад-Изток, обратно на посоката на въртене на Земята Изток- Запад. И този факт ми се струва не случаен, но нека сега да не пилеем време в неговото тълкуване. Какво следва от това, че направлението на авариите държи курс Запад-Изток? Следва, че след Фукушима трябва да се насочим към Тихия океан и да потърсим „подходящ обект” на западното крайбрежие на Северна Америка. В тази част на света само САЩ и Канада експлоатират „мирен” атом. Канадските ядрени мощности, обаче, са съсредоточени по източното крайбрежие на страната поради което и тя отпада от обсега на разглеждане. Остана само САЩ и нейното западно, тихоокеанско крайбрежие. Нека видим на картата на САЩ къде са разположени ядрените и мощности, за „мирни цели”.

Разстоянието между АЕЦ "Фукушима-Даичи" И АЕЦ "Диаболо Канйон" - 8 339 км.

В непосредствена близост до брега виждаме две атомни централи:

Diablo Canyon: 35°12’39’’N / 120°51’22’’W (отстои на 8339 километра от АЕЦ „Фукушима-Даичи”), с два енергоблока, лицензирани до 2024-та и 2025-та години, съответно;

San Onofre: 33°22’08’’N / 117°33’18’’W (8705 километра), с два енергоблока и двата лицензирани до 2022-ра година.

Малко по-навътре в страната има още два АЕЦ-а, като по-вероятна потенциална „жертва” е Colombia: 46°28’16’’N / 119°20’02’’W (на 7736 километра). По-малко вероятната потенциална „жертва” е централата Pale Verde, понеже надхвърля обсега от над 9000 километра отдалеченост от АЕЦ „Фукушима-Даичи”, но също има своя „шанс”.

Това е! Ако в натрупаната до сега статистика има логика и последователност, то следващата максимално опасна и вредна ядрена авария би следвало да се случи след около шест години (с до ±1 година), в една от четири АЕЦ, близо до западното крайбрежие на САЩ, с общо осем енергийни блока в тях. Но като имаме пример от аварията с АЕЦ „Фукушима-Даичи”, случила се близо 25 години след трагедията в АЕЦ „Чернобил” следва да допуснем и вариации. Ако Природата по свои си съображения реши да забави наказателната операция срещу ядрената мафия то тогава тя (Природата) може да удари след 14 (четиринадесет ±1) години, но тогава ще аварират два, а не един енергиен блок (реактор). Ако пък Природата забави удара си с още един цикъл от около 8 години то тогава ще „чакаме” 22 ±1 години и остава единствената потенциална „жертва” последната и разглеждана като най-малко вероятна АЕЦ Pale Verde. Срока на действащите лицензии, посочени в Уикипедия страниците на американските АЕЦ не бива да ви подвеждат, защото те могат да се удължават от американския ядрен регулатор.

Когато

Природата-майка отмъсти на американците,

за водещата им роля в използването на атома за „мирни цели” (близо ¼ от всички реактори в света са в САЩ) и това не доведе до свиване на знамената на световната ядрена мафия борбата с нея ще продължи. Ще последва нов цикъл от около 8, 16 или 24 години, но новото бойно поле ще се премести на западното, атлантическото крайбрежие на Европа. Потенциални „жертви” тогава ще бъдат атомни централи от Испания, Франция или Великобритания. Но до тогава има време.

Може да се говори много и за това, защо САЩ и защо първата голяма авария е също в САЩ, а после в СССР и Япония. Надявам се някой ден да споделя вижданията си и по този въпрос.

Сега ми се ще да отбележа само още един интересен факт. Прави ли ви впечатление, как във времевите интервали и разстоянията между местата на авариите всеки път се върви към числото 8 (осем)? Осем години и осем хиляди километра? Защо точно 8? Изказвам предположение. Работата е там, че цифрата 8 съвпада графологично със знака за безкрайност, само дето е завъртяна на 90°. Работата е там, че използването на ядрената енергия, за каквито и да било цели е грубо вмешателство в естественото развитие на Вселената. През всичките 13 милиарда и 700 милиона години Вселената се развивала, създавала и разширявала по правила и закони точно обратни на начина по който на планената Земя се развива ядрената индустрия. Казано по-просто – ядрената мафия се противопоставя на законите на съществуването на Вселената и затова бива наказвана с тези аварии, та дано някой ден се сети и спре. Доказателствата за тези свои твърдения ще изложа в отделен материал.

Прикритите знаци за безкрайност срещащи се в статистиките с големите ядрени аварии казват, че нарушаването на законите на хармонията във Вселената, които идват от безкрайността до нас ще доведе до огромни и тежки последствия към безкрайността след нас. Тези аварии са предупреждение, за да спрем.

Е, аз само предупреждавам. И го правя не със злорадо задоволство, а защото искам само да предвидя, предупредя и предотвратя.