Литературният институт в София чака своето "освобождение"

За 2 март е насрочен конкурсът за избор на директор на Националния литературен музей. По закон длъжността се заема с конкурс, но институцията е вече шеста година с назначено временно ръководство в лицето на Катя Зографова. За нея не е имало имало конкурс по времето, когато ресорен заместник-министър на културата беше Тодор Чобанов, днес заместник-кмет на Столична община, пише Академика БГ. 

Множество са медийните публикации и телевизионни репортажи през изминалите години, поставили въпроса за тежкото състояние на литературните музеи.

Седем кандидати, сред които и уредничката на музея „Н. Й. Вапцаров” Катя Зографова, временно изпълняваща длъжността директор, ще се състезават да оглавят институцията. Ще представим имената и на останалите кандидати с убеждението, че журито, назначеното от Министерството на културата, ще вземе безпристрастно решение за това кой да оглави Националния литературен музей.

Атанас Капралов е съвременен поет, носител на няколко награди за поезия, известен с работата си както с младите, така и с утвърдени творци като Любомир Левчев, Евтим Евтимов и др. Бил е директор на театъра в Димитровград, а в момента се занимава с организационна културна дейност в Столичната библиотека. Завършил е българска филология е автор на няколко стихосбирки. Член е СБП, но точно от тези среди преди две години написаха, че бил автор и на текстове за чалга песни, чиято „столица” е Димитровград. Пак от СБП съобщиха, че Атанас Капралов е имал намерение да се кандидатира за председател на СБП, но в последния момент се отказал от състезанието.

Балчо Балчев е познато име в съвременните литературни среди още от края на 80-те години, когато печели първата си награда за поезия. Малко съвременни поети се радват на неговата популярност. Въпреки че не присъства на телевизионните екрани, той пълни салоните и читалищата при своите литературни четения. Филолог по образование, владеещ френски, английски и руски език, той беше главен редактор на в. „Народно земеделско знаме” след промените и директор на „Международни връзки” в земеделското министерство.

Мариана Кирова е филолог, журналист и доктор по българска литература. Започнала своята кариера във вестниците „Демокрация” и „Подкрепа”, повече от 15 г. тя отразяваше в пресата работата на парламента и на Министерския съвет. Автор е на две стихосбирки и две книги с разкази, носител е на литературни награди за поезия и проза. След защитата на дисертацията си работи в Националния литературен музей, където по нейна инициатива в дома на Владимир Башев беше създадено Поетично ателие на съвременни поети и журналисти. Д-р Кирова е и хоноруван преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски” към Факултета по славянски филологии.

Мирела Иванова е съвременна българска поетеса, автор на няколко книги със стихове и на сборници с разкази. Работи в музея „Иван Вазов” в София като негов уредник. Сътрудничи активно на немски медии, специализирала е в Германия. Семейството й е на творци – тя е съпруга на писателя Владимир Зарев и е снаха на известния преди 1989 г. академик Пантелей Зарев.

Пламен Крайски е един от основателите на кръга „Будител”. Преди пенсионирането си е бил заместник-председател на Държавна агенция „Архиви” при правителството на Сергей Станишев, а впоследствие е преподавал в УНИБИТ, оглавяван от Стоян Денчев. През последните години Пламен Крайски е активен в опазването на културното наследство на Странджа и Малко Търново.

Станимира Ненкова е най-младият кандидат за поста. Тя е с две висши образования – българска филология в Софийския университет и английска филология в САЩ, където е живяла със семейството си през последните 20 години. През този период тя е участвала в създаването на български училища, в експонирането на етнографски сбирки и в промоцирането на съвременни български автори.

При тази палитра от кандидати, всеки със своя принос към съвременната българска култура, министерството, оглавявано от Вежди Рашидов, ще трябва да отличи най-добрата представена концепция.