Надзорът на безплатното саниране се оказа платен

Консултантските услуги за надзор на безплатното саниране в държавната програма не са предвидени във финансовите разчети на правителството. За това алармира председателят на Камарата на строителите в България инж. Иван Бойков пред "Сега". "При структурирането на дейностите и мерките по енергийна ефективност, които покрива националната програма, не са заложени средства за задължителния строителен надзор на тези обекти. Проблемът е, че и общините не са предвидили средства в бюджетите си", обясни Бойков. Оказва се, че общините нямат и експертен капацитет за това да организират работата и да наемат фирми надзорници. Всъщност става дума за контрол по изпълнението на строително-ремонтните дейности.

В момента в общините се правят обследванията на сградите, които вече са сключили договори с Българската банка за развитие (ББР). При една от последните работни срещи във Варна са били поставени проблеми, възникнали в хода на работата. Сред тях е именно този за непредвиденото финансиране за строителен надзор на всички обекти, който е задължителен по закон за строежите от първа до четвърта категория. В тях попадат всички многофамилни жилищни сгради независимо от начина на строеж, застроената площ и броя етажи. По Националната програма за безплатно саниране правителството гласува финансиране от 1 млрд. лева, които ще отпуска ББР. От своя страна, банката е натоварена с ангажимента да осигури чрез кредити от външни финансови институции средствата за покриване на строителните дейности. Реално държавата дава гаранции за този кредитен ресурс, а заемите ще се изплащат от бюджета през следващите години.

Справка в регистъра на ББР на заявените искания за участие в програмата показва, че в него са записани 1354 сдружения. А вече подписаните договори между банката и собствениците са за 1220 сгради. Последните контракти са сключени през миналата седмица със сдружения в Хасково, Варна, Габрово, Сливен, Благоевград, Сливница, Симеоновград и Видин. Санирането на първата сграда вече започна - на 23 юни в Благоевград, където регионалният министър Лиляна Павлова даде старт на строителните дейности. На 2 юли ББР получи одобрение на първите 150 млн. евро заем от Банката за развитие на Съвета на Европа. Предстои ББР да договори и следващите траншове по националната програма. Според данните над 20 хиляди жилищни сгради в България имат нужда от мерки за енергийна ефективност. От тях малко под 19 хиляди са панелни. Става дума за жилищно строителство по т.нар. индустриален способ отпреди 1989 г. На този фон експерти коментираха, че заявените сгради за саниране до момента дори са малко.

Вероятно ще се наложи промяна в указанията, които гласува правителството към програмата за безплатно саниране, така че в тях да се впише за финансиране и на надзора. "В зависимост от сградата и обема строителни дейности в проекта цената на надзора може да варира от 1 до 5%. Обичайно обаче тя е 3-5 на сто от стойността на строителството", каза пред в. "Сега" инж. Емил Тодоров, член на управителния съвет на Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти. В организацията на надзорниците проблемът не е обсъждан, но оттам са категорични, че няма как строителни дейности като санирането на жилищните блокове да се извършат без надзор. Практически може да се обявят обществени поръчки, така че една консултантска компания да поеме строителния надзор на повече от една сграда. Според инж. Тодоров надзорът над изпълнението на няколко съседни блока е изпълним, особено ако върви едновременно. Засега не е ясно какво ще струва надзорната дейност на санирането. Но при груби сметки при предвидени 1 млрд. лева за енергийна ефективност по програмата и средно 3% за консултантите излиза, че ще са нужни поне около 30 млн. лева.