Идеята за тази номинация е сина на журналиста Лъчезар Заркин и семейството му. Тя е подкрепена от гражданска инициатива "Българска европейска памет", с координатор политзатворника Фреди Фосколо, който през последните години се е отдал на идеята за опазване и популяризиране на антитоталитарното минало в България. За тази инициатива подписи са сложили още "Хелзингски комитет", сдружението "Анна Харент" и други граждански сдружения.

Пред Faktor.bg един от вносителите на предложението и член на Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” Петър Пенчев изтъква, че в мотивите си пред държавния глава са посочили, че Георги Заркин е един от автентичните борци срещу режима на Тодор Живков. Затова настояват освен държавно отличие творчеството му да бъде издадено и включено в учебните програми на българското образование заедно с автори като Георги Марков и Йосиф Петров.

Предложението ще бъде внесено през следващите дни в президенството и официално връчено на държавния глава Росен Плевнелиев.

Георги Заркин е роден на 3 март 1940 г. Баща му е убит без съд и присада като враг на народната власт. От 25 февруари 1966 г. до убийството му на 7 август 1977 г.  поетът –журналист прекарва в комунистическите затвори, отстоявайки правото за свободно слово. Смъртта му и до днес остава загадка, но и ще тежи на наследниците на комунистическия режим..

 Непреходна във времето обаче остава поезията му:                                                                                

                                                                                     "Мъртви души са  живите без чест,   

                                                                                      и живи са мъртвите, загинали с чест.

                                                                                      По-добре един ден честен, отколкото  цял век 

                                                                                      безчестен."

                                                                                          Георги Заркин

                                                                                      (Из стих. “Рилски бор”)