Правителството прие Националната здравна карта (НЗК) на България. Чрез нея се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, на база на които трябва да се адаптира структурата на здравната мрежа и да се планира ефективно и справедливо използване на ресурсите. 

НЗК е разработена въз основа на областните здравни карти, като за съставянето й бе създадена национална комисия. За гарантиране на достъпа на населението до медицински услуги в първична медицинска помощ са необходими най-малко 4886 общопрактикуващи лекари, което надвишава настоящия им брой. При анализа и планирането е използван евростандартът – 1 личен лекар на 1500 души население, което определя недостиг от над 470 лични лекари. 

Чрез нея е определен и необходимият минимален брой лекари в специализирана извънболнична медицинска помощ по области, като е направена корекция с цел осигуряване на прием извън настоящата регулацията на НЗОК и разширяване на обхвата на дейностите, осъществявани в извънболнични условия. За определени специалности в градовете, в които е налице по-високо ниво на търсене на медицинска помощ като София. Пловдив, Варна и др., е определен по-висок коригиращ коефициент за покриване на нуждите на населението на регионално и национално ниво. Общият брой на необходимите лекари в извънболничната помощ е над 11 000, а на лекари по дентална медицина – 9119. В НЗК за пръв път са планирани потребностите на населението от специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ, като необходимият брой медицински сестри е 10 805. 

Планираните в НЗК потребности от лекари, лекари по дентална медицина и специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ надвишават наличните човешки ресурси по области и региони и са ориентирани към осигуряване на условия за развитие на извънболничната помощ и разширяване на обхвата на предоставяните медицински услуги, включително и на здравни и интегрирани здравно-социални услуги в общността.