Аз съм на 67 години. Никога не съм ритан, не съм бит, не съм псуван. Дори и в казармата. Защо ме пребиха? Някой да ми обясни защо ми се случи това?

Така започна разказът на възрастния мъж пред камерата на Нова телевизия, който беше пребит в Борисовата градина. 

Аз съм редови гражданин, работил съм честно, никому нищо. Повече от оскърбително е този побой. Поне да им бях  отговорил нещо. Нарекоха ме циганин, че детето ми било циганин, но дори да е така, това не значи, че не съм човек.

Разходихме се и на връщане седнахме да хапнем кебапче и картофки. Дойдоха,  разбиха ми очилата в лицето, потече страшно много кръв, имаше ракъсвания. Нямаше бяло петънце по ръцете ми. Беше пълно с майки с колички. "Бягай, дядо, ще ни убият", викаше момченцето ми. 

Добре е държавата да си свърши работата, но има и друг съд. Страшният. Тези момчета разчитат на страх, основан на жестокост. С божия помощ ме ооперираха и сега всичко е наред.

В полицията можеха да направят повече. Искам да живея свободно. Посегнаха ми на свободата.  Винаги си казваме защо на мен? Ще съм доволен, ако някой мой сънародник каже: "Аз бях там." А то какво - кръв, деца пищят, и никой нищо не е видял. Събудете се, бе, хора! Не е нужно да ни пребиват. Ако не си търсим правата, няма кой да ни ги даде. Искам в България да кажа: ето мене ме набиха, но го хванаха.

Можете ли да простите? "Много тежък въпрос. Няма да запазя в душата си злоба, мъст, защото ще ме трови. Не ми трябва.  Молитвата ми е: Господи, да бъде волята ти!"