Константин Мишев, Ню Йорк

Христофор Караджов от няколко години пише репортажи от болничното си легло или от инвалидната количка. Или от университета, където е преподавател по журналистика(California State University, Long Beach,б.р.). Разказва каква е неговата битка с парализата. Без да мрънка, без мелодрами. Дори без да обвинява Бог или природа защо точно на него се е случило. 
Фори получи тежка контузия преди няколко години. И оттогава се бори не просто за живот, а за достоен живот, колкото и на нас здравите да ни е непознато това. И описва с хумор колко му е трудно дори да си обуе чорапите или каква радост е все пак да може да седне в количката. Направиха му поредните две операции. И онези, които четем неговите драски във "Фейсбук" присъствахме на живо. Наистина борба на живо. Като добър журналист той описваше всичко. И отново...без жалване и без трагедии. Е каква по-велика журналистика има от това. Фори се сражава и ни разказва обективно за това сражение. Без героични пози и без сълзлив патос. Четем и го виждаме на снимки как се възстановява в салона за рехабилитация. Как преди това влиза в операционната. Как се сбогува със своето куче преди операцията....
Моята молба към новинарските сайтове е да започнат да публикуват репортажите на Христовор Караджов от мястото на неговото сражение. 
Иначе...за всеки, който иска да помогне на Фори...ТУК има информация.