Дойче веле

През последните 30 години броят на трудоспособните българи е намалял с над 1 милион - основно заради масовата емиграция на работници и специалисти към развитите страни и срива в раждаемостта. След падането на комунизма всеки шести гражданин на България е напуснал - за неопределено дълъг срок или завинаги - родината си, отчита Световната банка в свой аналитичен доклад за България.

Дали българската икономика има шанс да се адаптира към бързо влошаващата се демографска ситуация и да запази шансовете за догонване на средните равнища за ЕС зависи в голяма степен от това как страната ще развива и използва оскъдните си и не особено квалифицирани трудови ресурси, смятат експертите на банката. Те са категорични, че в дългосрочен план застаряването, емиграцията и трудовата неактивност ще бъдат основната пречка пред заетостта и стопанския растеж в България. „Прогнозираното нарастване на разходите за здраве, дългосрочни социални грижи и пенсии, съчетано с намаляващия принос на икономически активното население, ще породи солидни проблеми за фиска и бюджета на страната. Заради свиващата се работна сила, към 2050 г. растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България може да спадне до 0,7% годишно“, пише в изследването за професионалните и трудовите умения на българите.

Образованието - ключов фактор

България има четвъртия най-нисък коефициент на икономическа активност на младите хора до 30 години в ЕС и се нарежда на второ място в цяла Европа по дял на младите хора, които нито работят, нито учат, нито се обучават. Според авторите на изследването, проблемите на пазара на труда в голяма степен обясняват нарастването на бедността и неравнопоставеността през периода на продължаващата още от 2008 година икономическа стагнация.

„Неактивността и безработицата са непропорционално високо концентрирани в домакинствата, които попадат в долните 40% с най-ниски доходи. Понастоящем сред най-бедните и най-уязвимите сегменти от населението ниските заплати са по-разпространени, отколкото преди икономическия спад. Изместването в търсенето на работна ръка от секторите, използващи по-ниско квалифицирана работна ръка, към секторите, които интензивно използват по-висококвалифицирана работна ръка, подсказва, че българският модел на растеж е остарял“, пише в доклада.

Значителен потенциал за справяне с демографския проблем се крие в повишаването на коефициента на икономическа активност на групите с по-слабо участие - младите хора (и по-специално ромите) и по-възрастните. „Младите и често нискоквалифицирани лица от ромски произход са все по-значим източник за попълване на пазара на труда. Ромите вече осигуряват от 9 до 19% от новите работници и техният дял вероятно ще се увеличи значително. Към 2060 г. коефициентът на икономическа активност на по-възрастните ще спадне рязко, но още бъде по-висок при по-образованите мъже и жени. Изглежда в България по-високото образование съдейства за по-дълъг трудов живот“, четем в доклада.

Проблематични трудови умения

Работната сила в България понастоящем не притежава уменията, които се търсят на пазара на труда. Тяхното качество буди сериозна загриженост у работодателите в България (и сред чуждите инвеститори в страната - б.а.). Най-вече това важи за иновативните сектори - компютърно–информационните технологии, електрониката и производството на високотехнологично оборудване, се отбелязва в анализа на Световната банка. Нейните сондажи сочат, че само за две години делът на предприятията, които срещат трудности при запълването на работните места с подходящи кандидати, се е увеличил от 43% на 54%. Една четвърт от работодателите изтъкват като основна причина липсата на „меки“ (социално-емоционални) умения сред кандидатите за работа - самодисциплина, настойчивост, творческо мислене и способности да се работи в екип. На работната сила в България не достигат и много от най-високо оценяваните „твърди“ умения – професионални познания и функционална чуждоезикова и числова (математическа и компютърна) грамотност. Много от работодателите обаче не предлагат никакви стимули за професионално издигане и не мотивират по никакъв начин младите си работници и специалисти, се констатира в изследването. Една трета от безработните все пак изразяват желание да се включат в безплатни курсове за придобиване на нови професии и умения, които се финансират по европейските програми за заетост.

Голям проблем пред привличането на ромите към пазара на труда е незнанието на български език. Експертите на Световната банка обаче констатират и друга тенденция: работодатели отхвърлят млади кандидати за работа от ромски произход. Отчасти причините за това явление са чисто дискриминационни, но също така има и „необясними“, според изследователите, фактори, навярно свързани със способността на част ромите да се адаптират към работната среда.

Какво да се прави?

Българското образование стои много зле в международен сравнителен план, както от години сочат резултатите от международното изследване „Пиза“. Там България държи няколко трагични рекорда, като например това, че цели 53% от 15-годишните ученици в българските професионални училища са функционално неграмотни. При това положение няма как да очакваме положително развитие на трудовия пазар в страната, алармират експертите на Световната банка. И още: делът на работниците и специалистите, участващи в курсове за професионална преквалификация и добиване на нови умения (така нареченото „учене през целия живот“ – б.а.) е седем пъти по-нисък от средния показател за Европейския съюз.

При това положение в България трябва да се случи истинска революция, призовава Световната банка. Част от нея трябва да бъде въвеждането на повсеместно и ефикасно дуално обучение. Но само то не е достатъчно - трябва да се работи за повишаването на грамотността, включително по отношение на четеното и усвояването на елементарни математически умения.

Препъни-камък пред промяната в образователната сфера е и силната сегрегация в българското образование - разделението на „елитни“ и „квартални“ училища и на отделни училища за български и за ромски деца. За прогрес в ромската интеграция в България и дума не може да става без осигуряването на пълен и повсеместен достъп на ромчетата до детските градини. Според експертите на Световната банка, това е ключово условие при противодействието на маргинализацията и гетоизацията на малцинствата.