Очаква се социалните партньори да обсъдят и идеята за диференциране на работната заплата според регионите.

Увеличение на минималната работна заплата с 20 лева до 310 лева и на максималния осигурителен праг с 10 на сто – до 2 200 лева, се предвижда да има от 1 януари. Това са част от текстовете, които се очаква социалните партньори да обсъдят. Финансовият министър Симеон Дянков се обяви и за въвеждане на различни нива на минималната работна заплата според региона на местоживеене, макар и авторството на идеята да идва от тристранния съвет. „Аз смятам, че тя е разумна идея, защото тя дава възможност за една гъвкавост от гледна точка на това каква е икономическата ситуация в отделните райони", заяви Дянков.

Синдикатите се обявиха против идеята, а част от работодателските асоциации я защитиха.

Асоциацията на индустриалния капитал пък я вижда в модел не според местоживеенето, а според икономическите дейности.

„Винаги сме питали, защо ако синдикати и работодатели са се договорили, че за този труд 290 лева като долна граница е добре, някой административно им казва, че няма да е 290 лева, а примерно ще е 310 лв.", каза Васил Велев, председател на Асоциацията.

От 1 април се увеличават всички пенсии, като средният ръст е малко над 9 на сто. Най-ниската пенсия ще бъде 150 лева, а най-високата – 770 лева. Увеличение на майчинските и помощите за дете засега не се предвиждат. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров обаче настоява за: „повишаването на пенсиите от 1 януари следващата година, повишаване на майчинските поне на 290 или 310 лева, ако е възможно, за това трябват не много пари. Повишаване на минималното обезщетение за безработица на съответното му – 60 процента от новата минимална заплата, което означава 9,30 лв. на ден".

За догодина финансовото министерство предвижда икономически растеж от 1,9 на сто, което според повечето работодатели и синдикати е необосновано оптимистична прогноза. Дефицитът ще бъде 1,1 млрд. лева или 1,3 % от БВП, а инфлацията 3,4 %.