Нямам пари, нямам работа, затова станах проститутка. Това е обяснението на 95 процента от момичетата, които продават тялото си по улиците в Пазарджик, за да си изкарат прехраната, пише Марица. Повечето от тях са от ромски произход, учили са до 3-4 клас и нямат друг начин за преживяване. Дневния си оборот в най-добрия случай делят наполовина със сводника, а ако той е по-благоразположен към парите, може да получи парфюмче или някоя предизвикателна дрешка.

Повечето момичета, които предлагат секс-услиги, не познава термина “легализиране”, но когато разбира, че става въпрос за узаконяване, са  категорични, че дори и това да стане, за нея нищо няма да се промени. 

Моят сводник ме взима от нас по обяд, защото е студено сега, обяснява Здравка, която е от пазарджишко село. Стоя тук до към 10-11 часа вечерта. Като стане много студено, се събираме с колежки и си палим огън, защото иначе не се издържа.

Проститутките се оплакват, че последно време клиентелата много намаляла. На ден я имам по 5-6 човека, я не. Зимата стават още по-малко, признава труженичката. Нито те, нито сводникът плащат данъци на държавата. Не е минавала скоро и медицински преглед. Ако най-древната професия бъде узаконена, мургавелките ще трябва да се регистрират, да сложи касов апарат и ежемесечно да прави отчети към НОИ и Здравната каса. 

Това никога няма да стане, категорична е Здравка. Парите, което сега изкарвам, едвам стигат да си нахраня децата, няма да давам и на държавата. Какво е направила тя за мен, да не ми е дала работа, че да є плащам данъци, пита труженичката.

Според специалистите дори най-древната професия да бъде вкарана в законова рамка, малко от труженичките, а още по-малко от техните “работодатели” ще излязат на светло. Едно от предложенията е да се премахне наказателното преследване за проститутките, които в момента носят наказателна отговорност за изкарване на доходи по неморален начин. Другият вариант е да се върне старата ситуация от 1918 година, когато определени дейности са били разрешени. “За” легализацията на проституцията са хората във възрастова граница между 30 и 50 години, сочат социологически изследвания. По-възрастните логично са против тази “неморална” работа.