45% от българите не одобряват приобщаването на страната към Еврозоната. 34% са съгласни с въвеждането на еврото, а 21% от анкетираните нямат мнение, показват резултатите от национално-представително проучване на „Алфа Рисърч", проведено по поръчка на Представителството на ЕК в България.

В същото време обществената подкрепа за влизането на страната в Шенген е устойчиво висока (53%). Тази политика среща неодобрение при 22 на сто, а 25% са без мнение.

В контекста на общоевропейското бъдеще българските граждани открояват няколко групи приоритети. 61% смятат, че ЕС трябва да действа и по-дългосрочно, като положи усилия, на първо място, за постигане на икономически растеж и по-висока заетост. Всеки трети е на мнение, че здравеопазването, миграцията, външната политика и сигурността трябва да останат във фокуса на европейската политика. Около една четвърт от българите, основно по-младите поколения, извеждат на преден план образованието, защитата на гражданските и социални права.

За българите бъдещето на ЕС е свързано и с разширяване към страните от Западните Балкани и Източното партньорство. Това е един от акцентите на предстоящото от 1 януари 2018 г. българско председателство на Съвета на ЕС, припомнят от социологическата агенция. През целия десетгодишен период на членството на страната в Европейския съюз подкрепата за приемането на балканските страни остава устойчиво висока (над 50 на сто).

Отрицателна е единствено тенденцията по отношение на Турция, одобрението за чието присъединяване към Евросъюза спада от 35% през 2008г. до 23% през 2017 г., допълва Нова телевизия, циртирайки „Алфа Рисърч". Българинът остава оптимист за бъдещето на ЕС през целия период на еврочленство на страната ни, допълват социолозите. 40% очакват той да се развива като по-стабилен и единен, срещу 18 на сто на обратното мнение. Българското общество обаче е категоричен противник на сценариите, които предполагат фрагментирано развитие на Евросъюза.

Един от всеки двама пълнолетни българи подкрепя лансирания през септември 2017 г. от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер вариант за по-силен ЕС, включително чрез по-голяма интеграция на България и Румъния в Шенген и Еврозоната. Относително одобрявани са също сценариите, при които ЕС се развива както досега (31%), или засилването му чрез единна търговия, външна политика, отбранителен съюз, единни социални стандарти (29%).