Експерт: ​Евронаблюдението трябва да остане, защото е двигател на съдебната реформа

Евронаблюдението трябва да остане, тъй като е основен коректив и за съжаление един от основните двигатели на съдебната реформа. Без него по инерция всичко ще заглъхне много бързо. Това мнение изрази в предаването "Преди всички" на БНР  Димитър Марков от Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията. Той определи предстоящата година като изключително важна за съдебната системазаради предстоящото излъчване на нов Висш съдебен съвет по нови правила, което ще бъде и голям тест за съдебната власт. Ключов според Марков ще бъде и изборът на нов председател на Върховния административен съд:

Тъй като през ВАС на практика минава голяма част от икономическия оборот на страната, включително този с държавните средства. За мен това заедно с ВСС ще бъде знаков избор, тъй като ще покаже в каква посока предстои да се развива съдебната власт оттук нататък. Това ще е ясен сигнал дали има идея, някаква концепция за промяна, или просто ще затвърждаваме статуквото за още години напред.

Относно навършването на десет години евронаблюдение Марков посочи, че е скептик за неговото приключване, тъй като по думите му няма ясни сигнали за това. Ако бъдем разделени с Румъния и евронаблюдението остане само за България, това би било изключително лош сигнал за доверието на евроинституциите в нашите способности да направим реформа, подчерта експертът. Относно лансираната идея за мониторинг на всички страни от ЕС той заяви:

Не знам откъде идва тази идея, че единствената причина ние да сме най-критикувани, е това, че в другите страни няма мониторинг. Не мисля, че ако в другите страни има мониторинг България автоматично, като на магия ще подобри своите резултати в борбата с корупцията и престъпността.

Определяйки независимия анализ на българската прокуратура от страна на европейски прокурори като изключително силен, въпреки че мнозина по думите му са се опитали да го омаловажат, той подчерта:

За мен докладът по отношение на прокуратурата може би беше най-важното събитие в съдебната реформа за цялата година, защото за разлика от мониторинговите доклади на Комисията този доклад изобилстваше от конкретни констатации за проблеми в прокуратурата. Конкретните препоръки представляват конкретни констатации за най-наболелите проблеми в прокуратурата.

На въпрос как тълкува оглушителното мълчание на политиците след огласяването на доклада, Димитър Марков отговори, че подобно мълчание съпътства всеки критичен анализ през последните години:

Аз лично виждам в това една сравнително добре разиграна стратегия за омаловажаване на тези критики, тъй като българските институции са пределно наясно, че ЕС не разполага с механизъм да придвижи крачка напред тези констатации. Това всъщност при тях е лимитът. Българските политици са тези, в чието поле е топката след този доклад. За съжаление все по-тихо става след всяка критика, която България получава.