„Бъдещият главен прокурор на България ще има летящ старт, ако излезе от средите на прокурорите – нещо, което досега не се случвало. Ако новият обвинител номер едно познава предварително системата, то това ще бъде полезно“. Това коментира пред БНР Елин Алексов, член на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите, бивш говорител на Военната прокуратура.

В началото на седмицата Висшият съдебен съвет откри процедурата за избор на нов главен прокурор, кандидатите трябва да станат ясни до 29 юли, а изборът е насрочен за 16 октомври.

В предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“ Алексов подчерта, че се очаква „новият главен прокурор да бъде визионер с конкретни посоки на стратегическо мислене“:

„Реформата не означава винаги революция. Реформата означава една последователна еволюция, като всеки следващ стъпва здраво върху изграденото от предходния. Съдебната система е консервативна и такава трябва да бъде, за да спазва законите. По-добре едно равномерно, праволинейно и целенасочено еволюционно развитие, отколкото революционни скокове във всички посоки“.

Според Елин Алексов „главният прокурор трябва да олицетворява надеждите на гилдията и да отговаря на обществените очаквания“:

„Със сигурност между колегите прокурори има такива личности. Искрено се надявам ВСС след една честна и почтена състезателна работа да избере най-достойния“.

По думите на Алексов процедурата за еднакви правила за разследване на „тримата големи“ е нещо необходимо, „което ще доведе до едно обществено успокоение“:

„По отношение на анонсирани възможности главният прокурор да бъде недосегаем, аз не си мисля, че трябва да е така. Прокуратурата се занимава с досъдебното производство и повдигането на обвинения, оттук нататък думата има съдът… Има много какво да се желае по отношение на административното и на гражданското съдопроизводство и тук главният прокурор няма как да повлияе, това е работа на другите двама големи“.

На въпрос дали е полезно да отпадне мониторингът върху България по отношение на съдебната система, Елин Алексов отговори:

„Мониторингът е имал своето важно значение, когато е бил иницииран. Но вече се движи по инерционни сили. Нашето общество и институциите ни съзряха достатъчно, за да се движат във вярната посока и да продължат напред без това наблюдение“.