Решенията на ВСС показват чувство за безнаказаност. Иска ми се случилото се да не се забрави и да послужи като повод за дебат във ВСС за това как вземаме решения – кадрови и по дисциплинарни производства. Това заяви в ефира на БНР членът на ВСС Калин Калпакчиев.

„Решението по заседанието от 30-и април бележи само един следващ етап от низходящата градация от дейността на висшите съдебни съвети”, смята Калпакчиев. Според него ВСС заживява сам за себе си, бидейки постоянно действащ орган, и в решенията му се появява "привидност", клишираност:

„Близко е до ума човек да си помисли, че сцената, която се разигра на 30-и април, може би е била предварително обмислена. Или този, който е режисирал как да се случи, как да протече заседанието, не е дообмислил детайлите, или вече до такава степен липсва чувство за мяра, за уважение дори към достойнството на съдиите, на самите членове на Съвета, че се действа с чувство за безнаказаност.” заяви още той.

Калпакчиев коментира, че би било добре в предстоящата реформа в съдебната система да се помисли за вариант за периодичен отчет на членовете на ВСС, избирани от съответните квоти. От съдебната квота вече са обмисляли как да организират среща със свои колеги съдии от страната, на които да обяснят какво точно се случва отвътре и да чуят мнението им. Съдийската общност във ВСС не е монолитна и това е естествено, смята магистратът:

Освен съдиите, които са ни избрали, представляваме и собствените си виждания, убеждения, разбирания за това как трябва да се администрира съдебната власт. Но е факт, че начинът, по който се избираше досега съдебната квота, не създава достатъчна гаранция за това, че излъчените представители действително ще поемат някакви ценностни ангажименти и ще имат последователност на поведението си вътре във ВСС. Той разкритикува и острата реторика за медйни групи, които атакуват ВСС, и политическа обвързаност на Куцкова.