Едно от най-печелившите предприятия в страната – девненсият завод „Полимери”, е разграбено и опустошено. 
Марио Христов работи в Полимери 23 години и знае цялата история на завода. Той е бивш ръководител на отдел „Технолигии и координация на производството”.

„В момента на приватизирането имаше пълни складове с готова продукция, доколкото знам в размер на 20 млн марки.... Първо продукцията беше продадена, парите изчезнаха, постепенно се стопиха и резервните части от складовете, които бяха тотално опразнени”, разказва Марио Христов пред бТВ.

През 2010 г. Николай Банев съобщава на 700-те работници, че заводът спира и ще бъде нарязан за скрап. 

„Не е нормално предприятие, което носи по милион - милион и половина чиста печалба на месец да бъде затворено и нарязано, при което оценката беше, че ще бъдат взети около 10-15 млн. от метали”, казва още Марио Христов. 

И според дългогодишния бивш директор, приватизацията на „Полимери” е провал. „Държавата винаги в лицето на Държавната агенция за приватизационен и следприватизационен контрол никой не може да ме убеди, че не е в състояние да си върне собствеността, заради това, че нещата не се случват по правилния начин”, казва Румен Дяков, бивш изпълнителен директор на завода. 

Агенцията за приватизация отговаря само за продажбата на миноритарния пакет от 24%, но не поставя следприватизационни ангажименти за купувача.

„Тъй като няма възможност един миноритарен акционер да изпълнява и инвестиционна програма, програма за трудова заетост..... Нямаме неосъществен контрол и нямаме някакви пропуски по тези сделки, за съжаление, нали, има ситуации, които са извън нашия контрол”, обяснява Петя Александрова – изпълнителен директор на Агенцията по приватизация.  

Каква част от завода е собственост на Николай Банев след масовата приватизация, Държавният депозитар нямал право да разкрие публично.