Националната агенция за приходите ще бъде глобена милиони заради теча на лични данни на над 5 млн. българи. Проверката на Комисията за защита на личните данни вече е приключила и в петък на НАП ще бъде връчен актът за установяване на административно нарушение, заяви пред "Сега" председателят ѝ Венцислав Караджов. 

Той обясни, че приходната агенция има тридневен срок, в който може да представи своите възражения. След това КЗЛД ще издаде окончателния акт, а НАП ще има възможността да обжалва в съда. Конкретният размер на санкцията ще стане ясен другата седмица, един ден след изтичането на срока за възражение. "В четвъртък ще обявим глобата. Няма да е малък размерът, ще е в милиони", уточни председателят на КЗЛД. 

След като избухна скандалът с хакерската атака срещу НАП, Караджов разясни, че регламентът предвижда много високи глоби за такъв тип нарушение - до 20 млн. лева.

"Конкретна преценка трябва да се извърши и съобразно случая ще е и санкцията. Тя трябва да бъде пропорционална и възпираща", посочи той. За такъв безпрецедентен теч, засягащ на практика всеки данъкоплатец у нас, друга глоба освен максималната би била изненадваща. В Закона за защита на личните данни е разписано, че събраните суми от наложени от комисията имуществени санкции постъпват по нейния бюджета.

Проверката на КЗЛД отне месец и е констатирала незаконосъобразен достъп и разпространение на лични данни на български граждани. "Установени са точно колко са физическите лица, кои са чужденци, кои са под 18 г.", добави Караджов. Но отказа повече конкретика, тъй като актът все още не е връчен на НАП. При избухването на скандала Караджов обясни, че проверката трябва да установи колко е голям пробивът в системата на НАП, колко физически лица засяга и какви видове лични данни са изтекли. "Дали става дума само за ЕГН-та и адреси, или както се говори в конкретния случай, за трудови договори, за здравни вноски и други осигуровки. Ако тези обстоятелства не бъдат изяснени и надлежно документирани, санкцията, която КЗЛД наложи, ще бъде обжалвана и отменена от съда", посочи още Караджов. 

НАП продължава да мълчи по въпроса какви точно лични данни на над 4 милиона данъкоплатци са хакнати и изтекли в интернет. Агенцията обеща да предостави тази информация, след като пусна приложението си, в което всеки гражданин чрез своето ЕГН може да провери дали е сред потърпевшите. Справката посочва единствено дали има изтичане на данни, но не и какви. 

Не е ясно откъде и кога ще бъде събрана глобата от НАП. Едната възможност е данъчните да платят веднага, а другата е парите да бъдат взети от бюджета им за догодина - той да бъде орязан или пък да бъде заложен неотложен разход в отделно перо. Ако обаче се приеме тезата на закона за защита на личните данни, че парите трябва да бъдат събрани по Данъчноосигурителния процесуален кодекс и да отидат в сметката на КЗЛД, то вероятно парите ще трябва да се платят веднага. Гигантската глоба на НАП е прецедент, за който няма разписан конкретен механизъм.

Преди две седмици КЗЛД започна проверка на Инспектората към Висшия съдебен съвет, който публикува на сайта си имуществената декларация на съдия Мирослава Тодорова, без да заличи личните ѝ данни, както и тези на семейството ѝ. Все още не е ясно дали комисията е установила някакви нарушения и ще бъде ли наложена глоба.

Със заповед на министър-председателя Бойко Борисов вицепремиерът по икономическата и демографската политика Марияна Николова е определена за председател на Съвета по киберсигурността, който е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет.