Българите в чужбина ще могат да гласуват в максимум 35 секции на изборите, реши парламентът, гласувайки промените в Изборния кодекс на второ четене.

Според отцепилия се от ДПС и лидер на партия ДОСТ Лютви Местан това засяга само българските граждани в Турция, защото секциите за тях се намаляват 4 пъти. „Дискриминацията придобива най-уродливата си идея, като става дискриминация на етническа основа и сегашното Народно събрание ще влезе в историята с този акт, тъй като се нарушава основният конституционен принцип – правото на избор”, категоричен е той.

Местан обвини управляващите в съюз с крайните националисти, по думите му това е „фашистко и етнонацистко отношение”, което българският парламент днес финализира – изказване, за което водещият заседанието Димитър Главчев от ГЕРБ му направи забележка, а самият Местан му отвърна, че го боли от истината.

„На ченгела на крайните националисти сте, губите властта – властта е по-сладка от правата на човека, това е истината за това управление”, каза още Местан.

След него тезата за засягане на интересите на българските турци застъпи и ДПС от името на Четин Казак.

“С това се цели да се угоди на крайните националисти и ксенофобите и да се засегнат сънародниците ни в Турция, за които са нужни не 35, а много повече секции. При последното гласуване в Турция били използвани 130 секции, всичките пълни, които не са били в тежест на държавния бюджет”, уточни Казак.

Казак беше категоричен, че това не е законопроект на ГЕРБ, а на Патриотичния фронт и управляващите го подкрепят, тъй като това е условието за подкрепа на кабинета Борисов.

Думите на Казак бяха подкрепени и от друг депутат и зам.-председател на ДПС Станислав Анастасов, който каза, че управляващите са под влияние на коалиционните си партньори, които Съветът на Европа определя като фашистки организации. Това засегна лидера на ВМРО и депутат от Патриотичния фронт Красимир Каракачанов и той призова председателстващия Димитър Главчев да не позволява от трибуната на парламента да се изказват хора, които говорят за фашистка идеология.

Лидерът на ДСБ Радан Кънев засегна темата за правата на гласуване на българите в Англия, които сега вече са извън Европейския съюз – над 200 000 българи. Затова алармира и Лютви Местан, по чието мнение в Англия може да се разкрият не 35, а 305 секции.

Данаил Кирилов от ГЕРБ го успокои, че това, че Англия напуска ЕС, не променя начина на гласуване на българите там.

Депутатите решиха още разкриването на избирателни секции в чужбина да може да става и извън дипломатическите и консулските представителства, а решението за това ще се прави въз основа на териториалното разпределение на българската общност в конкретното населено място.

Организациите на българите в чужбина също ще могат да правят предложения за разкриване на избирателни секции. Предложенията им трябва да бъдат адресирани до ръководителите на дипломатическите и консулските представителства и да бъдат направени не по-късно от 25 дни преди изборния ден.

Максималният брой избирателни секции за всяка една държава няма да надвишава 35. По отношение на държавите извън Европейския съюз, в които могат да се образуват секции, се изисква преценка и предложение от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства, като решението се взема от Централната избирателна комисия (ЦИК).