Решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) не обвързват българските магистрати, защото нямат характера на задължителна съдебна практика, съобщи ”Правен свят”. С този аргумент двама от членовете на дисциплинарния състав – Галя Георгиева и Даниела Костова, са отказали да си направят отвод по дисциплинарното дело срещу Румяна Ченалова. Това става ясно от жалбата на съдийката до Върховния административен съд, с която иска отмяна на решението на Висшия съдебен съвет, с което е уволнена. На 19 ноември ВСС единодушно освободи от длъжност Ченалова по дисциплинарно производство, в което бяха обединени три предложения за налагане на наказания на съдийката.

Първото бе за това, че със становището си по делото "Белведере", публикувано на сайта на СГС, съдийката е демонстрирала предубеденост, с което уронила престижа на съдебната власт. Освен това била забавила администрирането на жалбите по делото за фалита на две дружества, дъщерни на френска компания "Белведере".

Второто бе, че била спазила сроковете по произнасянето по около 50 дела, като само по едно има близо година закъснение, както и че не се е произнесла по искане на адвокати на обвиняемите по делото "САПАРД" от преди четири години за отмяна на наложени две обезпечителни мерки. 

Третото бе на бившия правосъден министър Христо Иванов. В хода на проверката на дейността на синдика Панайот Велков, с когото Ченалова подозрително често е работила, били установени четири групи нарушения – за забавяне на производство, за нарушение на Етичния кодекс, за накърняване престижа на съдебната власт и за неизпълнение на други служебни задължения.

Членове на дисциплинарния състав срещу Ченалова бяха Галя Георгиева, Даниела Костова и Магдалена Лазарова. Първите две са и сред вносителите на предложението.

Това е била и причината Ченалова на три пъти да иска отвод на Георгиева и на Костова. 

От една страна, тя се е мотивирала с практиката на Върховния административен съд, който вече имаше възможност да се произнесе, че участието на вносителите на предложението и като членове на дисциплинарния състав нарушава принципа на обективност и безпристрастност.

От друга, Ченалова се е позовала и на практиката на Съда в Страсбург, според която има нарушение на правото на справедлив процес, ако вносителите са и част от дисциплинарния състав (напр. делото "Митриновски срещу Македония" – б.а.). 

Дисциплинарният състав обаче приел, че не са налице основания за отвод и че цитираните от Ченалова решения на ЕСПЧ "не обвързват българските магистрати, тъй като нямат характера на задължителна съдебна практика".

В жалбата си до ВАС съдийката казва, че решението за уволнението й е взето в нарушение на принципите на безпристрастност, непредубеденост и истинност. Твърди, че доказателствата са били обсъдени от дисциплинарния състав "едностранчиво, изолирано и с ясно отличимо пристрастие и предубеденост". Не са били изследвани в пълнота, интерпретирани са в нарушение на принципа "истинност", а част от изводите са с характер на предположения. 

Прави впечатление, че в жалбата й не са развити аргументи за отмяна на решението заради делата от частен характер, които е завела срещу двама членове на ВСС – Галя Георгиева и Димитър Узунов. 

В края на ноември на заседание на съвета Георгиева постави въпроса за тъжбите на Ченалова срещу нея и колегата й, възмути се, че нито един съд не е информирал не само нея и Узунов, а и ВСС. Тя поиска, а мнозинството одобри, да се извърши проверка защо съдиите, на които са разпределени тъжбите и съответните административни ръководители не са уведомили съвета за въпросните дела. А междувременно тя и Узунов гласували за уволнението на Ченалова, което пък би дало основание за отмяна на решението на съвета.