Едно сатиричното стихотворение на Радой Ралин много точно приляга на днешната действителност. То е писано в годините на "успелия" социализъм и е от поредицата "Златната решетка". Така саркастично се наричаха вицове и текстове, заради които БКП пращаше народа по лагери и затвори. Напомни ни го наш читател, за което му благодарим.
Писмо до Ванка с танка
Радой Ралин
Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки…
Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли, как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.
После си преспал със какa Сия
и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате във главата!
Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – тая дива сила.
После цели девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад тебе ходим голи-боси!
Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше със танка
и ни взе последната луканка…
Пазеше и немците, и чехите.
Ние тук възпявахме успехите.
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята.
Коментари (0)