Византийците са предвождани от магистър Лъв Фока. България, а сраженията са непосредствено да река Ахелой. Симеон печели решителна победа, сражението е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. В него вземат участие над 120 000 души.

Основните източници не дават сведения за числеността и състава на българската армия, но има такива в разказа за чудото на свети Георги и в съчинението на ал-Масуди. От тези извори става ясно, че в българската армия участвали също маджарски и печенежки контингенти. Според ал-Масуди съюзната армия на Симеон е огромна и възлиза на 60 000 души.

Началото на битката се характеризира с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са взимани. Постепенно ромеите започват да надделяват, и макар българският център да се огъва, започва да отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, великият доместик магистър Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За целта дори вкарва резервите в боя. Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва. В този критичен момент, българският цар Симеон със своята тежка конница и скрити резерви зад хълма до днешното село Каблешково, подкрепен от дясното българско крило изненадващо атакува във фланг лявото ромейците. Отхвърлени към морето те се паникьосват и започват да бягат.

Възползвайки се от дезориентацията на ромеите и бягството им от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч. Голяма част са избити, а друга голяма част се издавят в морето, опитващи се да избягат на юг към Анхиало. Ромейската армия е почти напълно разпиляна и унищожена от българите. От разгромът се спасяват непокътнати само 2 000 ромейски конника, от невлязъл в действие отряд. Самият Лъв Фока успява да пробие в северна посока и да се спаси в Месемврия, намиращ се само на 8 километра от река Ахелой.