Преди 29 години легендарната английската рок група „Пинк Флойд“ предрече падането на стената, която десетилетия разделяше Европа, създавайки един от най-успешните си албуми - "The Wall".

Приветстван от критици и фенове той е разглеждан като класика в рока. Всъщност това е последният албум на бандата, в който участва Ричард Райт преди завръщането му през 1987. Докато са записвали легендарните парчета, Роджър Уотърс е засилвал хватката си върху групата, като е искал почти пълен художествен контрол, създавайки напрежение. Въпреки това, албумът е успешен, продава приблизително 30 милиона копия по света и е един от най-добре продаваните албуми на 80-те. Само в САЩ са реализирани повече от 23 милиона копия. "The Wall" достига #1 на чартовете за албуми Билборд (Billboard) в Щатите, където остава за 15 последователни седмици, и не се оттегля от чартовете цели 2 години. Обаче в родната си Великобритания албумът достига едва #3.

"The Wall" е записван в четири студия за осем месеца, минавайки през доста перипетии. Роджър Уотърс споменава в радио-шоуто "In the Studio with Redbeard", че всички проблеми произтичали от английските данъчни закони, налагащи финансови ограничения. Според Уотърс „щяхме да го запишем в Лондон, после преживяхме изключителен неуспех. Бяхме вложили много пари в една компания (Norton Warburg) в Лондон, която трябваше да ги инвестира и така нататък, но за съжаление, вместо това ги откраднаха. Откраднаха ги по такъв начин, че въпреки това трябваше да платим данъци за тях. Таке че пет години след "Dark Side of the Moon", бяхме съвършено оскубани. Тъй като разполагахме с тази основа за албум, която изглеждаше добра, неохотно решихме да заминем да осъществим записа във Южна Франция. Признах, че причината да запишем албума във Франция беше чисто и просто заради страха ни да останем без пукната пара“, разказва Уотърс.

По време на записите Уотърс чувства, че Ричард Райт няма особено голям принос за развитието на групата и разпорежда той да напусне след като "The Wall" е завършен. По това време Райт е пристрастен към кокаина, което може и да е играло роля за уволнението му. Уотърс твърди, че Дейвид Гилмор и Ник Мейсън са подкрепяли решението му да уволни Райт, но през 2000 година Гилмор обявява, че той и Мейсън са били против. Райт е уволнен от бандата, но остава да довърши албума и да участва в концертите като платен музикант. Иронията е, че вследствие на огромните разходи за турнето, натрупани поради отказа на Уотърс да свирят пред голяма публика, Райт е бил единственият член на групата, който е спечелил нещо от турнето.

За „Another Brick in the Wall“ (Part II), Pink Floyd имат нужда от училищен хор и се обръщат към учителя по музика Алън Реншоу от зеленото училище в Ислингтън, близо до студиото им „Britannia Row Studios“, по средата на учебно занятие. На хора не е разрешено да чуе останалата част от песента и след като изпяват припева, децата са разочаровани, защото искали да чуят солото на Гилмор. Припевът е презаписван 12 пъти, за да се създаде впечатлението, че хорът е от повече деца. Въпреки че училището получава сумата от £1000, няма договорно споразумение за хонорари.

‘’The Wall’’ е оригинално издаден от ‘’Columbia Records’’ в Щатите и ‘’Harvest Records’’ във Великобритания, а през 1994 е преиздадена дигитално подобрена версия във Великобритания от ‘’EMI’’. ‘’The Wall’’ е първият албум на Pink Floyd от 1967 насам, чиято обложка не е направена от Сторм Торгерсън и Hipgnosis (Хипноза).