В традициите на българина храната не е просто физиологическа необходимост. Тя е един от символите на празничната обредност, основен ритуален атрибут и начин човек да бъде в хармония с природата.

В този контекст Великденският пост заема особено място в народния календар. Той се изразява в умерено хранене и въздържание от храни, които имат животински произход. Освен чисто физиологичния ефект – да пречиства организма от натрупаните токсини и вредни вещества, чрез него човек се стреми

да овладее плътските желания,

да се пречисти духовно и укрепи своята психика.

3а постите се говори още в Стария завет, където Бог препоръчва въздържанието като условие за духовно усъвършенстване. Самият Христос постил също 40 дни в пустинята след кръщението си. По-късно апостолите затвърдили тази практика сред първите християни. Още тогава установяват два дни пост през седмицата – всяка

сряда и петък,

за да напомня на вярващите за залавянето на Христос (в сряда) и неговите страдания на кръста (в петък).

Според стари легенди пък постът бил свързан с житията на християнските светци. Една от тях разказва за рибаря свети Никола, който, за да продаде рибата, направил пост и наложил на Никулден да се яде риба. Друга история разказва, че света Богородица била пчеларка. Една година толкова много мед имало в кошерите, че за да го продаде и трябвали поне 7 дни. Така бил въведен

многодневният пост

Той предшества най-големите християнски празници – Рождество Христово, Възкресението на Спасителя и деня на Света Богородица. Хората вярват, че в тези дни се усмиряват страстите, просветлява духовният разум, душата се подготвя за покаяние.

Затова в народната вяра постът подчертано е израз на смирение, прозрение и търсене на единение с Бога. Не случайно в някои мирогледни представи на българите той е

възникнал от греховете на хората

Като много лично преживяване, тогава човек се намира в криза, в момент, в който трябва да преосмисли постъпките си, да премине през духовен катарзис. Това можело да се случи само в определени дни в годината, които съвпадат или с най-тежките дни на Христос, или с онези времеви моменти, когато границата между света на живите и мъртвите е отворена, когато пространството е населено от зли демони и добри сили, когато времето придобива магическа сила, а всяка искрена молитва и изповед могат да бъдат съдбовни. В това време искрените молитви и обичта към ближните, добри дела и прошката са разковниче за спасението на душата, която често става пленница на греха и заложница на дявола, и път към единение с Бога.