На 14 март през 1897 г. правителството на Стоилов, подкрепяно от народната партия притиска парламента да приеме и обнародва Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници. Реално той има единствено протекционистичен характер за развитие на прохождащата индустрия на освободена България.
Фактологично интересно е, че законът продължава да действа почти до идването на власт на комунистите през 1944 г.
Днес в България е невъзможно да бъде приет такъв закон, въпреки, че родното производство се е свило и изпитва огромна нужда от подкрепа и протекция. Първите противници на такава инициатива ще бъдат естествено депутатите, министрите, политиците, охранените банкери и така нареченият измислен елит на прехода. В психологията на българина е да се гнуси и срамува от родното и да залита все по чуждите парцалчета и патъци. Както казва народът - всеки цървул иска да е трандафор. И тази мечта е още от годините на Алеко, когато цяла България мирише на суган и чесън, но въздиша по Виена.
Абсурдно е да помислим, че управленците на държавата, които днес се разхождат облечени за по 10 бона и се фукат все с маркови дрехи и обувки, ще изберат българското. Те нямат и финансов интерес, защото така ще спрат контрабандата на китайски, турски и азиатски боклуци, които заливат пазарите ни, но пълнят партийните каси.
Тъжната истина е, че през последните 24 г. нямаме приет нито един протекционистичен закон, а напротив - всички са лобистки и са в интерес на някоя чужда страна или групировка. Нямаме закони, каквито е ковал Константин Стоилов, защото имаме държавна мафия. Но най-големият ни проблем е, че и мафията ни е менте - чуждопоклоническа, а не българска.
Още от От редактора
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин
Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България
195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес
Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?
Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен
Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел