Днес се навършват точно 102 години от смъртта на великия поет. Представител на модерната поезия у нас, неговата лирика е силно повлияна от естетиката на П.Славейков и поетиката на Яворов, от поезията на френските символисти. Създател на символистичната елегия, Дебелянов става родоначалник на поемния жанр в българската литература.
В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик.
В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните.
Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г. в близо до Горно Караджово (днес Моноклисия) едва 29-годишен.
Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (днес Сидирокастро).
Четири години след смъртта му Николай Лилиев, Димитър Подвързачов и Константин Константинов издават първата му книга.
През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета.
Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица е реставрирана и през 1957 г. е превърната в къща музей.
От много години под патронажа на Дирекция на музеите (Копривщица) и Община Копривщица в родното му място се провеждат „Дебелянови вечери“ и се връчва Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“.
Името на Димчо Дебелянов носи морски на Антарктика.
КРЪСТОПЪТ НА БЪДЕЩЕТО
Сред вековни, неспирни борби,
на уречен, свещен кръстопът
ще се срещнат две вражи съдби.
Неспокойни на стан ще се спрат
там два свята. - Далечни тръби
в притаения мрак ще зоват.
И ще кажат едните тогаз:
"Ний вещаем безбрежен простор -
волността, светлината са с нас!"
Ще откликнат: "Прогнилий затвор
нам е драг, с своя ужас и мраз -
на отчаян ний идем отпор!"
И ще бъде тържествен часът,
дългочакан след глухи борби,
час на светла победа и смърт.
Под напевът на бойни тръби
в царствен блясък ще пламне светът.
О, бой сетен на вражи съдби,
O, далечен, свещен кръстопът!
Фактор
В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик.
В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните.
Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г. в близо до Горно Караджово (днес Моноклисия) едва 29-годишен.
Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (днес Сидирокастро).
Четири години след смъртта му Николай Лилиев, Димитър Подвързачов и Константин Константинов издават първата му книга.
През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета.
Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица е реставрирана и през 1957 г. е превърната в къща музей.
От много години под патронажа на Дирекция на музеите (Копривщица) и Община Копривщица в родното му място се провеждат „Дебелянови вечери“ и се връчва Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“.
Името на Димчо Дебелянов носи морски на Антарктика.
КРЪСТОПЪТ НА БЪДЕЩЕТО
Сред вековни, неспирни борби,
на уречен, свещен кръстопът
ще се срещнат две вражи съдби.
Неспокойни на стан ще се спрат
там два свята. - Далечни тръби
в притаения мрак ще зоват.
И ще кажат едните тогаз:
"Ний вещаем безбрежен простор -
волността, светлината са с нас!"
Ще откликнат: "Прогнилий затвор
нам е драг, с своя ужас и мраз -
на отчаян ний идем отпор!"
И ще бъде тържествен часът,
дългочакан след глухи борби,
час на светла победа и смърт.
Под напевът на бойни тръби
в царствен блясък ще пламне светът.
О, бой сетен на вражи съдби,
O, далечен, свещен кръстопът!
Още от От редактора
119 години памет за Иван Хаджийски, изрекъл горчивата истина за българина - "една съвест може да се купи…"
Трудовете, които е оставил, дават основания на неговите изследователи да го смятат за един от основоположниците на българската социология
Преди 152 години излиза последният брой на в. "Независимост"
Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле..., пише Христо Ботев в последния си фейлетон, отпечатан в него
159 години от смъртта на Раковски - родолюбецът, прозрял колко убийствена е политиката на московците
Да помним завета му: Вечни мъки ни чакат в железните нокти на Русия...