На днешния ден преди 102 години е убит войводата Христо Чернопеев – изтъкнат деец на ВМОРО, поборник за национални свободи, обединение на българските земи и национална независимост.
Чернопеев ще остане като един от уникалните примери в българския политически живот. Може би единственият народен представител, който зарязва добрия живот в столицата и отива на фронта.
През 1915 г. Чернопеев е избран за народен представител от Струмишки окръг, но след избухването на Първата световна война и включването на България в нея, войводата хвърля депутатския костюм и облича отново войнишките дрехи за да се бие за България като запасен капитан. Командир е на I рота на VI полк на ХІ дивизия. Загива на 24 октомври (6 ноември 1915 г. по стар стил) в бой със френски части край село Криволак, Щипско. Погребан е в църквата „Успение Богородично“ на Ново село, квартал на Щип.
След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен и осквернен, но никой от българските комунисти и цялата тогавашна власт отказват да защитят паметта на войводата. През 2010 година цялото гробище е разкопано и тленните останки на войниците са унищожени, а България отново.
От 1899 до 1915 г. Христо Чернопеев участва във всички битки, въстания и войни за национално освобождение. Въпреки, че е родом от село Дерманци, Ловешко голямата му любов е Македония, а на нейното единение с България посвещава живота си.
Днес в Регионалния исторически музей на Благоевград се съхраняват лични вещи и оръжия на Чернопеев, включително револверът, с който се сражава в Първата световна война, в която и умира. Родната къща на Чернопеев в родното му село е обявена за музей, но е в окаяно състояние и е поредното доказателство, че сме държава от безродници, които забравят националните си герои.
Фактор
Чернопеев ще остане като един от уникалните примери в българския политически живот. Може би единственият народен представител, който зарязва добрия живот в столицата и отива на фронта.
През 1915 г. Чернопеев е избран за народен представител от Струмишки окръг, но след избухването на Първата световна война и включването на България в нея, войводата хвърля депутатския костюм и облича отново войнишките дрехи за да се бие за България като запасен капитан. Командир е на I рота на VI полк на ХІ дивизия. Загива на 24 октомври (6 ноември 1915 г. по стар стил) в бой със френски части край село Криволак, Щипско. Погребан е в църквата „Успение Богородично“ на Ново село, квартал на Щип.
След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен и осквернен, но никой от българските комунисти и цялата тогавашна власт отказват да защитят паметта на войводата. През 2010 година цялото гробище е разкопано и тленните останки на войниците са унищожени, а България отново.
От 1899 до 1915 г. Христо Чернопеев участва във всички битки, въстания и войни за национално освобождение. Въпреки, че е родом от село Дерманци, Ловешко голямата му любов е Македония, а на нейното единение с България посвещава живота си.
Днес в Регионалния исторически музей на Благоевград се съхраняват лични вещи и оръжия на Чернопеев, включително револверът, с който се сражава в Първата световна война, в която и умира. Родната къща на Чернопеев в родното му село е обявена за музей, но е в окаяно състояние и е поредното доказателство, че сме държава от безродници, които забравят националните си герои.
Още от От редактора
„Оставка!“ пред НДК и синя вълна: Петър Стоянов спечели президентските избори през 1996 г.
На балотажа президентската двойка Петър Стоянов – Тодор Кавалджиев получава 2 502 517 гласа, или 59,76% подкрепа, елиминирайки тандема Иван Маразов-Ирина Бокова
114 години след битката при Люлебургаз славата за българските воини е жива
След тази историческа битка българската войска ще бъде определена като най-качествената армейска единица за своя размер в Европа
112 години от трагичната смърт на Пейо Яворов
И днес неговото поетично и драматургично творчество продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да са във фокуса на редица изследователи и публично внимание