Те стават жертви на унищожително земетресение във Вранча, с магнитут 7,4 по Скалата на. Рихтер.

От 1946 г. насам това е най-масовата трагедия, която не е разследвана, а истината се разми в мъглата на социалистическата пропаганда. Властта призна само за няколко жертви и незначителни разрушения, но реално след 21,24 ч. на 4 март животът спира за почти 250 жители.

Най-зловеща и масова е трагедията за живеещите в блок № 1 на ул. “Георги Матев” 1 и общежитието на “Свилоза” Сградите се превръщат в огромни ковчези. 8-етажната жилищна кооперация по официални данни погребва 76 души. Най-голяма е трагедията на гръцката фамилия Стефопулу, която дава 9 трупа. Загиват родителите, синът, снахата, дъщерята и петте деца. Семейството е обитавало последния осми етаж на рухналата за секунди сграда.

Общежитие на “Свилоза” дава “само” 45 жертви.

Истински късмет е, че в него са настанени основно младежи, които във вечерния час са били навън. Всички загинали до един са млади специалисти, пристигнали по разпределение в Свищов.