​Преди 363 г. е отпечатан Абагар – първата книга на български

„Абага̀р“ (на латински: Abagarus в чест на легендарния цар Абгар V Уккама) е молитвеник, издаден в Рим през 1651 година от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов. Тя е отпечатана на кирилица на хърватски („илирийски“), но съдържа и някои елементи на новобългарския език. От книгата днес са запазени само 6 екземпляра.

Състои се от 5 листа. Текстът, отпечатан само върху едната страна на листовете, е на кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята фирма като издателство. В езика на „Абагар“ се вмъкват някои новобългарски елементи, личи и влиянието на сърбохърватския език. Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно послание на едеския цар Абагар (Авгар) до Исус. Според древно предание Исус го излекувал чрез силата на Божието слово и чрез Убрус - кърпа запазила образа на Христос. Този текст, смятан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на множество амулетни (апотропейни) текстове разпространявани из цяла Европа. Другите апокрифи са също с амулетен характер (за помощ при болест, за зачатие, за закрила по време на път, спасяващи от "всякаква злина", 72-те имена на Господа и др.) Отпечатан е и кратък католически требник, в основата на който стои т.нар. на латински Ordo Matrimonij, т.е. чин за брак.

Книгата била предназначена да се носи като амулет „наместо силни мощи“, във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка. В края е поместено послесловието на автора, който се нарича „епископ на Велика България“.

Само един от шестте запазени екземпляра се пази в България, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.