​74 години от смъртта на „Балканския лъв” Дан Колов

Здравенякът се разделя със славата едва на 48 години. А около смъртта му до днес бродят като призраци различни версии. Официалната е, че е починал от туберкулоза, заразен при някое от многобройните му пътувания. Предполага се също, че е бил умишлено заразен по време на операцията в Париж, веднага след мача с Ал Перейра, когато Колов счупва две ребра. Целта била българинът да бъде опетнен или отстранен от следващи мачове. Има и твърдения, че на Дан Колов системно е давана отрова – отново от френски лекари, а според трета версия – здравенякът е боледувал от силикоза, станала причина за смъртта му.

И до днес Дан е смятан от мнозина за най-великия борец на всички времена и легенда в бойните изкуства. За цялата си кариера изиграва над 1500 срещи (като се твърди, че с неофициалните са над 2000).

Той е първият европейски шампион на България по борба свободен стил, известен по онова време като "кеч". Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж. Дан Колов (истинското му име е Дончо Колев Данев) е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, област Севлиево. На 12 години емигрира в Унгария. Там работи като градинар, а на 17 години отива в Америка, където работи като докер, строител, общ работник на новостроящи се железопътни линии и 2-3 години като миньор в Оклахома.

Първия си медал Колов получава не за спортно постижение, а за работата си като строител на електроцентрала в щата Айова, САЩ.

Кариерата му на спортист започва в цирк „Виктория” през 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс- Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106 килограмовия борец.

След първите си няколко главозамайващи победи мениджърите на Дан Колов му предлагат американско гражданство, но той отказва с аргумента „чувствам се силен, защото съм българин“. Прави компромис само с името си и от 1920 г. нататък се състезава като Дан Колов. Медиите го оприличават на „българския Кинг-Конг”, наричат го още „Балканският лъв”, „Страшното българско чудо”.

Дан Колов се завръща в България на 7 април 1936 г. Народът пренася Дан Колов на ръце до хотела му. А посрещането в Севлиево и родното му село Сенник е още по-вълнуващо. Предлагат на Дан Колов да го откарат с файтон до селото, но той отказва: „пеш съм излязъл, пеш ще се върна!”Световният кечист се превръща и в един от най-големите родни дарители и меценати. Основава школа по борба за млади таланти, дарява 500 000 лева на цар Борис, за да бъде закупен самолет на Българската авиация, праща пари за защитата на Георги Димитров на Лайпцигския процес, закупува и електрическа турбина за построяването на ВЕЦ в България, дава средства за изграждане на летището в Горна Оряховица, подпомага финансово български студенти, начинаещи спортисти, включително и семейството на първия ни световен шампион по борба – Никола Петров. Децата от селското училище в родния Сенник ще го запомнят с шоколадите „Крава”, които по негова заръка получават всеки ден след училище.

Последното желание на Колов било да бъде погребан в родното му село. Избират му мястото – в двора на църквата “Св. Иван Рилски”, където от 74 г. великият българин се е слял с Родината си.