Защото през 1919 г. издъхва Вената Ботева - съпруга на поета-революционер, напуснала този свят унижена, забравена от свободна България.

Според летописци майката на Христо Ботев Иванка и съпругата му Венета се хранели веднъж на ден със сух хляб, потопен във вода и оцет. В житието на войводата Захари Стоянов отбелязва, че Венета преживявала с мизерните 30 лв. народна пенсия заради делото на мъжа си, а един, който написал биография на поета, получавал два пъти повече.

Дневниците на Народното събрание пазят и днес молби от Венета и Иванка, които се надяват, че приетият през 1880 г. "Закон за подобряване положението на бедните поборници и опълченци" ще облекчи живота им. Цели 7 години след приемането на закона никой не се сеща за най-близките на поета. Дори приятелят на Ботев Георги Живков - министър на просветата в освободена България, един ден се провикнал в Народното събрание към Захари Стоянов с думите: "Каква книга си написал за Христо Ботев? Не го ли знаем какъв вагабонтин беше той?"

През 1887 г. Стефан Стамболов, възмутен от бездушието, на едно заседание крещи пред всички, че ако не е бил този "вагабонтин" Ботев, сегашните "благовъзпитани господа" е нямало да живеят в столицата и да подписват "именцето си в няколко платежни ведомства". Чак тогава се сетили за Венета и увеличили пенсията й на 60 лв. За нейно голямо разочарование обаче под резолюцията имало втора - на някой си Добринович: "Да се съберат сведения за материалното й състояние!"

Скандализирана Венета пише до Народното събрание, че се отказва и от тези 30 лв. Нищо, че по това същото време вдовицата на княз Александър Батенберг, която нямала хабер от българската свобода, получава пожизнена пенсия от 40 000 франка годишно, а най-дребните чиновници от Народняшката партия, която е на власт, по 500 лева месечна пенсия.

В предсмъртното си писмо, изпратено на 17 май 1876 г. от кораба „Радецки” Ботев пише на Венета: “Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе”.

Смъртта доказва думите му, но Отечеството забрави семейството му.