Морският нос „Милков” на Земя Греъм в Антарктика носи името на българина Радул Милков, а причината за това международно признание се случва на днешния ден, през 1912 година.
По време на — Балканската война, българската армия за първи път използва самолет за разузнаване на вражески обекти край Одрин. На 16 октомври 1912 г. Радул Милков извършва заедно с наблюдателя Продан Таракчиев първия боен полет в историята на българската авиация, който по-късно предизвиква големи спорове. В дневника за бойните действия на Аеропланното отделение това знаменателно събитие е отразено съвсем кратко, заедно с други данни за проведената дейност през деня:
"Полет на един апарат Албатрос до Одрин и обратно, пилотиран от поручик Милков с пасажер поручик Таракчиев. ... При кацането на апарата се счупи шасито."
В спомените на двамата първи бойни летци, писани десетки години по-късно, се твърди и, че това е първия боен полет в историята на световната авиация и че тогава е извършено първото бомбардиране, но по-късно са опровергани.
Историческата истина, потвърдена от многобройни документи е, че първият боен полет на българската авиация, изпълнен на 16 октомври 1912 г. от Милков и Таракчиев, е разузнавателен. Първото бомбардиране на противников обект от български самолет е извършено на 17 ноември 1912 г. от италианския доброволец Джовани Сабели (пилот) и майор Васил Златаров (наблюдател), командир на Въздухоплавателния парк, със самолет Блерио XI.
Самолетът, с който е извършен полета на 16 октомври 1912 г., е бил Албатрос F-2. Това е модифицирана версия на френския двуплощник Фарман (затова буквата F) с гондола за екипажа и редови двигател Аргус вместо оригиналния ротационен двигател.
Още от От редактора
Славен ден: преди 841 години братята Асен и Петър възстановяват Втората българска държава
Като столица се утвърждава Търновград, който се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите
Преди 133 години родолюбци създават ВМРО в Солун
Основателите и участниците в организацията се борят за за освобождението на двете области - Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя
123 години памет за Майстора от Брезово - човекът, който ни завеща една "безсмъртна" България
Днес картини на Златю Бояджиев се съхраняват във фондовете на Националната художествена галерия, галерии в страната и Европа и частни колекции