Днес се навършват 147 години от рождението на българския политик и лидер на Демократическата партия Александър Малинов.

Роден в Бесарабия, Александър Малинов завършва право в Киев през 1891. След идването си в България е съдия, прокурор и адвокат в Пловдив. Активен деец на Демократическата партия, той става неин водач след смъртта на Петко Каравелов през 1903. Малинов е начело на правителството на Демократическата партия (1908-1911), при което е обявена независимостта на България (22 септември 1908) и са направени измененията в Търновската конституция от 1911.

В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание. По време на управлението на Александър Стамболийски е изпратен в затвора (1922), заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор, но през 1924 го напуска и преминава в опозиция.

Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931. Той е за кратко министър-председател, но се оттегля и става председател на парламента. На този пост става кръстник на княгиня Мария Луиза.

В политическата си кариера Малинов е три пъти премиер на България, пет пъти ръководи различни министерства. По ирония на съдбата умира по време на предизборно събрание в София.