Пиринското село Ключ, където днес парапсихолози твърдят, че се събират извънземните, преди 1012 г. се превръща в едно от най-зловещите и позорни места от българската история.
Бела̀сишката битка, известна още като битката при Ключ или битката при Клидион, се състои на 29 юли 1014 година. Тя е кулминация на войните между българския цар Самуил и византийския император Василий II.
В началото на този двубой Самуил има превес, но от 1001 г. насетне, когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с арабите, българите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата. При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления – крепостта-дема, издигната от Самуил в Ключата клисура (на гръцки: Κλειδίον, Клидион) между планините Беласица и Огражден, край днешното село Ключ.
Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата с фронтално нападение, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на Никифор Ксифий, който успява да обходи позициите им по планински пътеки. Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно “Българоубиец”. Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно - на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си бойци.
Макар и да не води непосредствено до края на Първата българска държава, Беласишката битка намалява съществено съпротивителните ѝ способности и предопределя до голяма степен изхода от борбата ѝ с Византия. Наследниците на Самуил не успяват да спрат византийския натиск и през 1018 година България губи независимостта си и попада близо тдва века под Византийско робство.
Фактор
Бела̀сишката битка, известна още като битката при Ключ или битката при Клидион, се състои на 29 юли 1014 година. Тя е кулминация на войните между българския цар Самуил и византийския император Василий II.
В началото на този двубой Самуил има превес, но от 1001 г. насетне, когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с арабите, българите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата. При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления – крепостта-дема, издигната от Самуил в Ключата клисура (на гръцки: Κλειδίον, Клидион) между планините Беласица и Огражден, край днешното село Ключ.
Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата с фронтално нападение, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на Никифор Ксифий, който успява да обходи позициите им по планински пътеки. Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно “Българоубиец”. Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно - на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си бойци.
Макар и да не води непосредствено до края на Първата българска държава, Беласишката битка намалява съществено съпротивителните ѝ способности и предопределя до голяма степен изхода от борбата ѝ с Византия. Наследниците на Самуил не успяват да спрат византийския натиск и през 1018 година България губи независимостта си и попада близо тдва века под Византийско робство.
Още от От редактора
Да помним: Преди 1012 години умира Самуил - най-трагичният български цар
Днес тленните му останки лежат в саркофаг, положен в столичния храм "Света София"
3 октомври 1918 - Цар Фердинанд I абдикира в полза на Борис III
В българската историография цар Фердинанд се разглежда като една от противоречивите личности в новата ни история
Знаково убийство на прехода: 30 години БСП гузно мълчи за смъртта на Андрей Луканов
В историята Луканов остава и една от най-сатанизираните фигури от годините на прехода, с името му се свързва раздаването на червени куфарчета, банкови кредити, първите опити за приватизация и политическото инженерство