На 27 декември, когато честваме Св. Стефан – първия светия, умрял за Христовата вяра, през вече далечната 1872 г. турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Апостола на свободата Васил Левски.
От тогава са изминали 144 години, но трагичните събития през онзи драматичен декемврийски ден са останали святи за българите.
Според информация в писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и в него намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.
Точно тук са заловени от Ловчанската турска полиция Апостола и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч.
Ханчето е изоставено и спира да функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола, а по-късно поемат инициатива за възстановяването му.
Фактор
От тогава са изминали 144 години, но трагичните събития през онзи драматичен декемврийски ден са останали святи за българите.
Според информация в писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и в него намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.
Точно тук са заловени от Ловчанската турска полиция Апостола и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч.
Ханчето е изоставено и спира да функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола, а по-късно поемат инициатива за възстановяването му.
Още от От редактора
Памет за Мамин Кольо - преди 65 години издъхва героят, когото България не бива да забравя
Славният войвода е символ за тракийци и македонци, една от най-колоритните личности в националните ни борби за освобождение, възпят в българските народните песни
Черен ден: Василий Българоубиец ослепява воините на цар Самуил
След битката при Ключ наследниците на Самуил не успяват да спрат византийския натиск и през 1018 година България губи независимостта си и попада близо два века под Византийско робство
71 години историята гузно мълчи за сваления от БКП израелски самолет, взел живота на 58 души
През 1957 г. Международният съд в Хага осъжда България да изплати финансови обезщетения на семействата на жертвите по искове, заведени от Израел, САЩ и Великобритания - факто, който комунистическият режим заминат под килима