След погрома на Априлското въстание през 1876 г. говедарят Въльо Стоилов предава апостола Георги Бенковски, отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца на турците.

Според предварително уговорения с турците план Въльо е превел бунтовниците по специално построеното за целта мостче в местността Костина, близо до село Рибарица, Тетевенско. Легендарният войвода Георги Бенковски е застрелян на място, отец Кирил е ранен и заловен. Захари Стоянов се спасява по чудо като скача в реката и течението го отнася.

Главата на Бенковски е отрязана и измита в близкото кладенче, което и до днес в памет на жестокото убийство се нарича Кървавото кладенче. По-късно главата на Бенковски е носена през Орхание (Ботевград) до София и е изложена на поругание. Един свещеник я погребва в околностите на бъдещата столица на България. Тялото на войводата пък е положено тайно от една възрастна жена, баба Удреница, в тетевенската църква "Всех Светих".

140 години по-късно водата в Кървавото кладенче е бистра, но не може да отмие срама на зловещото предателство на българин от българин.