През далечната 1899 година на днешната дата чешкият историк Константин Иречек публикува статия, в която описва партизанщината в българския политически живот.
Ето как е разчел народопсихологията на българите Иречек:
… Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
… За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.
... Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
... България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
... Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
... Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършено без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие)....
120 години по-късно едва ли можем да констатираме нещо по-различно за народа си. По-скоро би трябвало да сме се отърсили от мита, че българинът е велико нещо. Искахме да сме трандафори, но си останахме цървули. Реализмът за това какво представляваме и на къде вървим са ни още по-необходими днес – народът иска реална промяна на системата, някои чака нови месии, които да му оправят живата. И пак се делим на три групи: бивши, настоящи и бъдещи министри... В 21 века обаче това не е просто съдба, а диагноза и национална трагедия.
Фактор
Ето как е разчел народопсихологията на българите Иречек:
… Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
… За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.
... Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
... България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
... Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
... Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършено без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие)....
120 години по-късно едва ли можем да констатираме нещо по-различно за народа си. По-скоро би трябвало да сме се отърсили от мита, че българинът е велико нещо. Искахме да сме трандафори, но си останахме цървули. Реализмът за това какво представляваме и на къде вървим са ни още по-необходими днес – народът иска реална промяна на системата, някои чака нови месии, които да му оправят живата. И пак се делим на три групи: бивши, настоящи и бъдещи министри... В 21 века обаче това не е просто съдба, а диагноза и национална трагедия.
Още от От редактора
3 октомври 1918 - Цар Фердинанд I абдикира в полза на Борис III
В българската историография цар Фердинанд се разглежда като една от противоречивите личности в новата ни история
Знаково убийство на прехода: 30 години БСП гузно мълчи за смъртта на Андрей Луканов
В историята Луканов остава и една от най-сатанизираните фигури от годините на прехода, с името му се свързва раздаването на червени куфарчета, банкови кредити, първите опити за приватизация и политическото инженерство
Преди 75 години комунисти злодеи убиват 16 младежи горяни
За трагичната им съдба в района все още се пазят спомени, но за жертвите и роднините и до днес няма справедливост