Крум издъхва мистериозно под стените на Константинопол

Преди 1203 години на 13 април пред крепостните стени на Константинопол издъхва българският владетел кан Крум. Той е сред малцината царе, за които до нас е достигнала информация за последните му дни. Оскъдните сведения са запазени в „Скриптор инцертус“ (анонимна византийска кратка хроника, описваща събитията от периода 811-820 г.).

Според нея внезапна смърт слага край на грандиозния план на българския владетел да превземе Константинопол. На 13 април 814 г. Крум умира, най-вероятно от кръвоизлив и инсулт, след като му е било приготвено да вечеря с месо от мечка. В „Скриптор инцертус“ се говори, че е „заклан от невидима ръка“, а в славянския превод на Менологията на Василий II се казва, че Крум е наказан заради извършените жестокости.

След победата при над византийците при Версиникия, и възкачването на престола на Лъв V Арменец, Крум продължава настъплението към Константинопол. По пътя повечето крепости, чули за силата на българската армия, се предават без бой. Само Адрианопол оказва съпротива. Обсадата на този град се ръководи от брата на Крум, който пък продължава настъплението към византийската столица.

Пред стените на византийската столица владетелят извършва внушителни езически жертвоприношения на хора и животни. Това прави голямо впечатление на жителите на Константинопол и дори е описано от Теофан Изповедник. Освен това Крум нарежда да се изкопае ров с вал от Влахерните до Златната Врата. Така столицата е обградена откъм сушата. Тези действия на българския владетел са по-скоро демонстрация на сила, отколкото сериозни намерения за превземане на града. Целта е да бъдат принудени византийските управници да сключат мир, с който да признаят завоеванията на българите. Новият император започва мирни преговори, с тайната идея по време на преговорите Крум да бъде убит. В изискванията за среща между двата лагера е това, двете страни да са малобройни и невъоръжени. Поради тази причина заедно с Крум присъстват кавкана и зет му Константин Пацик (който най-вероятно бил използван за преводач). За разлика от тях Лъв V Арменец не присъства лично. Още в началото на срещата българският владетел забелязва знаците, които ромеите правят на чакащите в засада войници и бързо избягва. За съжаление кавканът е убит, а Константин Пацик пленен.

Разгневен от низостта на ромеите, Крум нарежда да бъдат разграбени и опожарени църквите и манастирите в Източна Тракия. Кулминацията на гнева му е превземането на Адрианопол и пленяването на 10 000 войници, защитаващи града. Въпреки че Крум си дава сметка за отбранителните възможности на византийската столица, започва масова подготовка за нападението на Константинопол, която включва славяни, авари и специални обсадни съоръжения („костенурки“, бойни кули, „овни“, огнехвъргачки и др.). Притеснен от всички тези приготовления императорът започва укрепване на стените на града и защитните съоръжения.