На днешния ден през 1961 г. в Хасково издъхва Мамин Колю. Зад галеното име обаче се крие легендарен войвода на тракийци и македонци. Той е една от най-колоритните личности в българските национални борби за освобождение. Възпят е в няколко народни песни и се превръща в любимец на населението в Македония и Тракия. Песните му се пеят в цялото българско етническо землище - от Гора до Северна Добруджа.
Никола Коев Николов, наречен Мамин Колю, е братов син е на войводата Тане Николов. Получава основно образование и от януари 1901 до ноември 1902 година служи в 10 пехотен родопски полк. Включва се в редовете на ВМОРО още в казармата и веднага след уволнението си заминава за София, където се сформират организационните чети за въоръжена борба в Македония. През 1903 година влиза в Македония като четник на Иван Наумов Алябака.
По време на Илинденското въстание заедно с Коста Христов Попето запалват Крушевската жандармерийска казарма. След потушаването на въстанието Мамин Колю се прибира в България. В София през 1904 година заедно с Иван Алябака стреля по файтона на турския консул, при което е ранен гавазинът му и след възникналия скандал властите са принудени да ги заловят и осъдят. Шест месеца по-късно без разгласяване на амнистия са изведени от затвора и посъветвани да изчезнат от полезрението на властите. Мамин Колю се отправя веднага към Македония и от 1905 година до Хуриета е последователно четник при Коста Попето, Иван Наумов, Апостол Петков и Ичко Гюпчев. След реакционния контрапреврат с четата на Христо Чернопеев участва в похода до Цариград за детронацията на султана и откарването му в Солун.
От 1912 година Мамин Колю е подвойвода и байрактар в четата на чичо си Тане Николов. Участва в Балканската война. При защитата на Елидже е самостоятелен войвода.
През зимата и ранната пролет на 1913 е участник в Покръстителната мисия на Българската Екзархия в Родопите.
След освобождението на Западна Тракия Мамин Колю живее в Ксанти и Гюмюрджина, като известно време е на служба като български стражар. През периода 1920 - 1924 сътрудничи в Хасково и Западна Тракия на ВТРО.
След 1924 година се оттегля от революционна дейност и до 1945 година е мелничар в Асеновград заедно с Тане Николов. След идването на комунистите на власт имотите на войводата са национализирани, а самият той е подложен на малтретиране и преследване от така наречената народна власт.
Фактор
Никола Коев Николов, наречен Мамин Колю, е братов син е на войводата Тане Николов. Получава основно образование и от януари 1901 до ноември 1902 година служи в 10 пехотен родопски полк. Включва се в редовете на ВМОРО още в казармата и веднага след уволнението си заминава за София, където се сформират организационните чети за въоръжена борба в Македония. През 1903 година влиза в Македония като четник на Иван Наумов Алябака.
По време на Илинденското въстание заедно с Коста Христов Попето запалват Крушевската жандармерийска казарма. След потушаването на въстанието Мамин Колю се прибира в България. В София през 1904 година заедно с Иван Алябака стреля по файтона на турския консул, при което е ранен гавазинът му и след възникналия скандал властите са принудени да ги заловят и осъдят. Шест месеца по-късно без разгласяване на амнистия са изведени от затвора и посъветвани да изчезнат от полезрението на властите. Мамин Колю се отправя веднага към Македония и от 1905 година до Хуриета е последователно четник при Коста Попето, Иван Наумов, Апостол Петков и Ичко Гюпчев. След реакционния контрапреврат с четата на Христо Чернопеев участва в похода до Цариград за детронацията на султана и откарването му в Солун.
От 1912 година Мамин Колю е подвойвода и байрактар в четата на чичо си Тане Николов. Участва в Балканската война. При защитата на Елидже е самостоятелен войвода.
През зимата и ранната пролет на 1913 е участник в Покръстителната мисия на Българската Екзархия в Родопите.
След освобождението на Западна Тракия Мамин Колю живее в Ксанти и Гюмюрджина, като известно време е на служба като български стражар. През периода 1920 - 1924 сътрудничи в Хасково и Западна Тракия на ВТРО.
След 1924 година се оттегля от революционна дейност и до 1945 година е мелничар в Асеновград заедно с Тане Николов. След идването на комунистите на власт имотите на войводата са национализирани, а самият той е подложен на малтретиране и преследване от така наречената народна власт.
Още от От редактора
На тази дата преди 35 г. Азербайджан се откъсва от Съветския съюз и обявява независимост
На 30 август 1991 г. Азербайджан приема Декларация за държавна независимост на републиката. На проведения референдум със запитване дали хората приемат държавната независимост на страната, отговорът на гласоподавателите е „да“.
84 години памет за Данаил Николаев – генералът, който поведе българската войска към Съединението
Данаил Николаев остава в историята като Патриархът на българската войска – опълченец при Шипка, командир при Съединението и Сръбско-българската война, два пъти военен министър и първият генерал от пехотата. Кален в сраженията, той поставя отечеството над всичко.
Преди 67 години БКП закрива лагера на смъртта "Белене", но за жертвите и съсипаните съдби все още няма възмездие
След идването на демокрацията започва дело за комунистическите лагери, което обаче е провалено от функционери и магистрати, свързани с управляващата тогава БСП.